Tyxo.bg counter

Рак на гърдата

Стандарт за лечение на рак на млечната жлеза (рак на гърдата)

Източник: Българско хирургическо дружество

ПРЕЖИВЯЕМОСТ

Средната 5-годишна преживяемост при европейските жени, диагностицирани през периода 1978 –1989 г. нараства от 65.8% (1978-1980 г.) на 74.3% (1987-1989 г.). Данните за САЩ показват, че релативната 5-годишна преживяемост след диагностициране е 88%, 10-годишната– 80%, 15-годишната – 71% и 20-годишната – 63%. Пет-годишната относителна преживяемост е сравнително по-ниска при жените, диагностицирани преди 40 години (82%) в сравнение с жените на възраст 40-74 год. (89%) и тези над 75 год. (88%). Това се обяснява с по-агресивните тумори в тази възрастова група и по-ниския отговор на хормонална терапия при младите жени в сравнение с по-възрастните. По-големият размер на тумора при диагнозата също е свързан с намаляване на преживяемостта. Трябва да се отбележи, че показателите на преживяемостта понастоящем отразяват терапевтичото поведение при жените с РМЖ в миналото и не са резултат от постигнатите успехи в ранната диагностика и лечението през последните години. Наблюдаваната 5-годишна преживяемост при жените с РМЖ в България е 56,4%, а 10-годишната преживяемост 32,4% за всички стадии.
Смъртните случаи също се увеличават (от 796 през 1976 г. на 1 245 през 2006 г.), което отрежда първо място на РМЖ в структурата на онкологичната смъртност при жените в страната, но това е и световна тенденция.

ЕТИОЛОГИЯ И РИСКОВИ ФАКТОРИ

Причините за възникване на РМЖ са комплексни, като включват множество рискови фактори, но за нито един от тях не са открити особено високи стойности за така наречения относителен риск. Възоснова на проученото значение на множеството рискови фактори те се разделят на две групи нискорискови и високорискови.

  1. Ниско рискови фактори
    • Репродуктивни фактори – РМЖ се среща по-рядко при жени с повече и по-ранни раждания
    • Хранене – Затлъстяването, злоупотребата с хормони и алкохол увеличават риска
    • Екзогенни хормони – употребата на противозачатъчните средства, както и естрогените и естрогензаместителната терапия повишават риска.
    • Йонизиращи лъчения – риска е пропорционален на общата доза и е един от най-изявените канцерогенни рискове, особенно при младата възраст.
  2. Високорискови фактори
    • Фамилно засягане – при наличието на рак при майка, сестра или роднини от втора линия, заболяват 15-20% от жените и то в по-млада възраст и риска е 2 до 3 пъти по-висок.
    • BRCA1 и BRCA2 гени – инактивирането им води до отпадане на туморната супресия и клетките излизат от контрола на нормалните регулаторни механизми. Унаследяването на мутацията в BRCA1 гена повишава риска от 50% до 87%. Мутациите в BRCA2 гена са причина не само за ранно настъпващ карцином при жените, но и при мъжете.
    • Доброкачествени заболявания на гърдата – това е много хетерогенна група жени с мастопатия, фиброаденом, интрадуктален папилом и др. Тяхното наличие не носи значим риск, но при тежка атипия с хиперплазия той е 6 до 8 пъти по-висок.
    • Предшестващ рак на гърдата – При около 1/3 от жените с дуктален карцином in situ – се развива инвазивен рак в същата гърда в периода 10 – 18 години. При жени с лобуларен карцином in situ, който не се лекува, се развива в по-късен период карцином на същата гърда 15-20% от случаите, а в другата гърда 10-15%. При наличие на инвазивен рак в едната гърда съществува два пъти по-висок риск за другата гърда в сравнение с жени без карцином.

СКРИНИНГ

Високият процент на късно диагностицираните жени е един от основните проблеми при РМЖ. Така например през 2003г. новодиагностицираните случаи в ІІІ и ІV стадий са 28,3%, колкото и през 1981г. От друга страна от 2001г. стартира Национална кампания за борба с рака на гърдата в България, което даде своите резултати. През 2006г. диагностицираните в І-ви стадии са се удвоили в сравнение с 1986г. Липсата на Национална програма за скрининг при РМЖ в България е един от основните фактори, оказващ влияние както върху ранната диагностика, така и върху преживяемостта. Организирания скрининг представлява мамографско изследване най-малко на 60-70% от популацията жени на възраст от 50 до 70г. Първото изследване включва рентгенова мамография в две проекции, а след това в една. Мамографското изследване се извършва през 2 или 3 години. Всички доказани или съмнителни случаи се доизследват и лекуват. Тази система осигурява намаляване на смъртността до 30%. Дискотабилна е възрастта 40-49г. за скрининг, но последните публикации, както и тенденцията за „подмладяване” на заболяването, показват ползата от профилактична мамография на 2 години успоредно със специализираните прегледи веднъж годишно.

ДИАГНОСТИКА

Всички болни със съмнително уплътнение в гърдата трябва да бъдат изследвани с три метода – клинично изследване включващо анамнеза, оглед и палпация (84% точност), визуализиращ метод – мамография или ултразвуково изследване (78% точност) и тънкоиглена аспирационна биопсия ТАБ (91% точност). Когато най-малко едно от изследванията е положително, точността на тройното изследване е 89%. Ако и трите изследвания са положителни точността е 99%.
Поставяне на окончателната диагноза се осъществява чрез ексцизионна биопсия, като стандартен метод за хирургична диагностика. Тя трябвада бъде направена като секторална резекция включваща тумора и заобикалящата го нормална тъкан на гърдата на около 2 до 3 см. с последващо гефрирно хистологично изследване и непосредствено радикално лечение, съобразно решението на мамологичната комисия.
С цел стадиране са необходими следните изследвания:

  • Пълна кръвна картина, включително биохимия
  • Рентгенография на гръбначен стълб и тазови кости
  • При стадий над ІІА се препоръчва сцинтиграфия на кости
  • Рентгенография на бял дроб
  • Ехография на коремни органи
  • При необходимост КТ на коремни органи
  • Гинекологичен преглед – консултация
  • Консултация със съответен специалист при придружаващи заболявания
  • Изследване нивата на туморните маркери СЕА и СА 15-3

Патология
Измежду всички случаи на рак на млечната жлеза инвазивният дуктален карцином е най- често срещаният хистологичен тип 70% до 80% от случаите.

  • Дуктален карцином – интрадуктален, инвазивен с доминираща интрадуктална компонента, инвазивен недиференциран, комедо карцином, инфилтративен, медуларен с лимфоцитна инфилтрация, муцинозен, папиларен, скирозен, тубуларен и д.р.
  • Лобуларен карцином – in situ, инвазивен с доминираща in situ компонента, инвазивен карцином.
  • Карцином на зърното – Болест на Пейджет,  Болест на Пейджет с интрадуктален карцином,Болест на Пейджет с инвазивен дуктален карцином
  • Други – недиференциран карцином
  • Тумори, откривани в гърдата, но некласифицирани като типични  – филодес, ангиосарком , първичен лимфом.

Метастазиране

Рака на млечната жлеза метастазира по лимфен  път и ангажира регионалните лимфни вериги, кожата, яйчниците и мозъка. По хематогенен път ангажира черния дроб, белия дроб и костите. Освен това РМЖ може да метастазира чрез директна инвазия в съседни тъкани на гърдата и по дуктусите на млечната жлеза.

СТАДИРАНЕ И ПРОГНОЗА

Определяне на стадия при РМЖ
Стадия на доказаното раково заболяване се определя два пъти:  1/ Клиничен стадии в предлечебен план, който определя стратегията на терапевтичното поведение. 2/ Патоанатомичен стадии след хирургичното лечение, което допълва първото стадиране с данни от хирургично лечение и подробни хистологични изследвания с определяне на прогностичните и предиктивни признаци на заболяването.

Хистологична диагностика
При определяне на клиничния стадии се използва информация от клиничното изследване, данни от визуализиращите методи и макроскопски данни от хирургическото лечение. При хистологичното заключение се определят Т-размерите на тумора в мм. до инвазивната част на тумора, при множествени тумори Т-се определя от размера на най-голямата лезия, като се отбелязват размерите и на всички останали. При наличието на двустранни карциноми всеки се класифицира поотделно. Болестта на Paget, когато няма подлежащ тумор се класифицира като Тis. Когато има подлежащ инвазивен тумор класифицирането е според размерите на този тумор. Ретракция на мамилата може да има при разлечни по размери тумори  тя не променя класифицирането им.

Терапевтичното поведение се формулира като резултат преди всичко от категориитена първичния тумор – размера на тумора (Т), състоянието на регионалните лимфни възли (N), далечното метастазиране (М), статус на стероидните рецептори на тумора (ER, PR),  HER-2 рецептор, менопаузалния статус и общото състояние на пациента.

Стадии на рака на млечната жлеза

Всяка буква се характеризира със състояние, отговарящо на латинските букви “T” – първичен тумор, “N” – регионални лимфни възли , “M” – далечни метастази, които са показани в таблици 1, 2, 3 и 4.

Таблица 1. Стадии на рак на млечната жлеза

Стадий 0 Tis N0 M0
Стадий І T1 N0 M0
Стадий ІIА T0 N1 MO
T1 N1 MO
T2 N0 M0
Стадий ІIВ T2 NI M0
T3 N0 M0
Стадий ІІІА T0 N2 M0
T1 N2 M0
T2 N2 M0
T3 N1 M0
T3 N2 M0
Стадий ІІІB T4 N0 M0
T4 N1 M0
T4 N2 M0
Стадий ІІІC Всяко T N3 M0
Стадий ІV Всяко Т Всяко N M1

Таблица 2. Първичен тумор

Първичен тумор (T)

 

 

Tx Първичния тумор не се открива
T0 Няма данни за първичен тумор
Tis Дуктален карцином in situ (DCIS), лобуларен карцином in situ (LCIS), Болест на Пейджет на зърното без тумор ( Пейджет асоцийран с тумор се класифицира в зависимост от размера на тумора )
T1 Тумор, ненадвишаващ 2 см в най- големия си размер

    • Т1 mic  микроинвазия не по-голяма от 0,1см в най-големия си размер
    • Т1а Тумор по-голям от 0,1см , но ненадвишаващ 0,5см
    • Т1в Тумор по-голям  от 0,5см , но не по-голям от 1,0см
    • Т1с Тумор по-голям от 1,0см , но не по-голям от 2,0см
T2 Тумор от 2,0 см до 5,0см
T3 Тумор по-голям от 5,0см
T4 Тумор с ангажиране на околни структури , независимо от размера

  • Т4а Придърпване на гръдна стена без пекторална мускулатура
  • Т4в Едем( включително кожа тип поротокалова кора ) или разязвяване на кожата на гърдата  или сателитни кожни метастази в същата гърда
  • Т4с- белези от Т4а и Т4в заедно
  • Т4d- карциноматозен мастит

Таблица 3. Регионални лимфни възли

Регионални лимфни възли (N) Nx Регионалните л.в. не могат да бъдат установени
N0 Няма метастази в регионалните л.в.
N1 Подвижни метастатични лимфни възли от същата страна
N2 Неподвижни или в пакет метастатични лимфни възли от същата страна         

      • N2a Метастатични лимфни възли от същата страна срастнали в пакет или спрямо околни структури.
      • N2b  интрамамарни метастатични лимфни възли
N3
  • N3a Метастатични лимфни възли подключично от същата страна  с или без аксиларни лимфни възли.
  • N3b Метастатични лимфни възли  хомолатерално  интермамарно разположени и аксиларни лимфни възли.
  • N3c Метастази в хомолатерани надключични лимфни възли

Таблица 4. Далечни метастази

(M) Далечни метастази Mx Наличието на далечни метастази не е установено
M0 Няма наличие на далечни метастази
M1 Налични са далечни метастази

ПРОГНОСТИЧНИ ФАКТОРИ

Най-важните прогностични фактори са състоянието на лимфните възли, размерите на тумора, хистологичната степен и статусът на хормоналните рецептори.

Състояние на лимфните възли
Броят на засегнатите аксиларни лимфни възли е най-важният прогностичен фактор. Между болните със засегнати лимфни възли от 1 до 3 имат по-благоприятна прогноза. Чрез имунохистохимичен метод с използване на моноклонални антитела могат да бъдат доказани метастази в лимфните възли при 10- до 20% от случаите, които са определени като негативни според стандартното изследване.

Размери на тумора
Болните с инвазивен дуктален или лобуларен карцином по-малки или равни на 1,0 см. имат 88% шанс да преживеят без рецидив 20 години.

Състояние на хормоналните рецептори
Туморите с положителни естроген рецептори се повлиявата по-добре от хормоналното лечение и имат по-добра прогноза.

Хистопатология
Ядрената степен е индикатор за степента на диференциация. Болните при които туморите имат втора и трета степен имат по-лоша прогноза.

S-фаза
Показва степента на клетъчна пролиферация. Високата S-фаза показва по-лоша прогноза.

ДНК плоидност
Диплоидните тумори са свързани с добра прогноза.

Нотингамски прогностичен индекс
При мултивариационен анализ три прогностични фактора запазват самостоятелно значение – размерите на тумора, хистологичната степен и състоянието на лимфните възли. С този индекс болните се разделят на три групи: болни с дорба, средна и лоша прогноза

Her2 протоонкогени
В последните години оценката на Her2  се наложи като терапевтичен критерии и прогностичен маркер при РМЖ. Туморите на Her2  негативни пациенти имат по-добър терапевтичен отговор към Тамоксифен, докато туморите с Her2  позитивни пациенти показват резистентност, но добре се повлияват от херцептин.

Р53 туморно супресорен ген
Загубата на нормалната Р53 функция е критичен етап от инициацията и прогресията на канцерогенезата. Мутации в Р53 се установяват в 50% от човешките тумори.

Катепсин D
Високите стойности са свързани с лоша прогноза.

Микрометастази в костния мозък
С моноклонални антитела са доказани микрометастази в костния мозък и са определени при 55% от болните, при които имат  метастази в лимфните възли и при 31% от болните, при които няма метастази в лимфните възли. Установено е, че болните с положителна находка имат по-лоша прогноза.

Перитуморна лимфна инвазия
Перитуморната лимфна инвазия заедно с мутациите на Р53 и туморните размери се сочат като независими прогностични фактори.

ЛЕЧЕНИЕ

Лечението се определя, провежда, оценява и коригира от екип специалисти, формиращи мамологичните комисии.
Хирургичното лечение, самостоятелно или в комбинация с други лечебни методи, е основен метод за лечение на рака на гърдата. Задачите на хирургията са:

  1. Да осигури диагностиката
  2. Да осигури прогностичните фактори
  3. Да участва в локо-регионалното лечение
  4. Да запази и възстанови гърдата

Оптималното стандартно лечение на инвазивния рак на гърдата се състои в отстраняване на формацията и изпращането й за гефрирно изследване, като при потвърждаване на малигненост се преминава към консервативна или радикална оперативна техника включваща и дисекция на аксиларните лимфни възли.

Консервативното хирургично лечение може да бъде лумпектомия – остраняване на тумора и минимум 1 см. здрава тъкан около него или квадрантектомия – остраняване на тумора и минимум 3 см. здрава тъкан около него заедно с надлежащата кожа, подлежащата мускулна фасция със или без аксиларна дисекция.

Радикалното оперативно лечение – модифицирана радикална мастектомия (операцията на Patey) включва отстраняване на млечната жлеза заедно с надлежащата кожа и подлежащата фасция на големия пекторален мусукл и дисекция на аксиларните лимфни възли с или без отстраняване на малкия пекторален мускул. Класическата в миналото операция на Halsted се използва изключително рядко и има за цел постигане на радикалност в локален аспект. Семплата мастектомия е индицирана като операция за „чистота” или когато не е възможно да се осъществи по-голяма операция.

Реконструктивното лечение след мастектомия трябва да бъде интегрална част при жени болни с рак на гърдата, като реконструкцията чрез експландери, или трансфер на собствена тъкан, може да се извърши по време на операцията или впоследствие.

Неоадювантна терапия
Неоадювантната химиотерапия се прилага при болни в ІІ А и ІІ В стадий с цел намаляване размера на тумора и извършване на органосъхраняващи операции. Прилага се при локално авансирал ІІІ А, ІІІ В и ІІІ С стадий с оглед създаване на възможност за оперативно лечение и подобряване преживяемостта. При прогресия на първичния тумор в хода на неоадювантната химиотерапия се преминава към алтернативно локално лечение (лъчелечение и оперативно лечение). Ефекта от неоадювантната химиотерапия може да бъде визуализиран с радионуклеидна сцинтиграфия с туморотропен радиофармацефтик – MIBI.

Подбора на хирургичната техника – лумпектомия, квадрантектомия или радикалното оперативно лечение – мастектомия, зависят от съвкупност от фактори, които са разгледани по стадии.

 

ДУКТАЛЕН КАРЦИНОМ IN SITU (DCIS)
DCIS  се характеризира като неинвазивен , но може да прогресира в инвазивен рак на млечната жлеза. Тъй като в редки случай DCIS  може да бъде палпиран в 80% от случаите диагнозата се поставя мамографски. До скоро  обичайно лечение на DCIS  бе мастектомията. Предвид успеха на консервативната гръдна хирургична техника (органосъхраняващи операции) в комбинация с лъчетерапия в случаите на инвазивен карцином тя бе предпочетена и в случаите на неинвазивен.

След отстраняване на формацията и околна тъкан в защитна зона минимум 10мм. (стандарт 20-30 мм.) и доказване на негативни резекционни линии хирургичното лечение може да бъде последвано от лъчетерапия с доза до 50 Gy в зависимост от хистологичния вид на тумора.

Възможности при лечението на пациенти с DCIS

  1. Органосъхраняваща хирургия (отстраняване на формацията и околна тъкан в здраво – чисти резекционни линии) и лъчетерапия с или без лечение с Тамоксифен.
  2. Органосъхраняваща хирургия без лъчетерапия.
  3. Радикална мастектомия с или без Тамоксифен.

 

ЛОБУЛАРЕН КАРЦИНОМ IN SITU (LCIS)
Терминът LCIS  е подвеждащ и се употребява повече в контекста на лобуларна неоплазия и погрешно често се смята за преканцерозна лезия. В действителност той е по- скоро маркер за детекция на жени изложени на значително по-голям риск за развитие на инвазивен карцином на млечната жлеза.
Рискът за развитие на рак на млечната жлеза при  тях нараства дори преди  20 годишна възраст . При развитие на карцином хистологично превалира дуктален над лобуларен тип, характеризира се с мултицентричност и е често билатерален.
Профилактичната билатерална мастектомия  в много   хирургични клиники е смятана за твърде агресивен метод. Аксиларна дисекция не е водеща при LCIS.

Възможности за лечение:
      1. След диагностична биопсия извършване на ексцизионна в хистологично доказани здрави тъкани. Наблюдение – веднъж годишно мамография и на 3 до 6 месеца специализиран клиничен преглед.
      2. Терапия с Тамоксифен за намаляване на вероятноста за развитие на карцином в последствие.
      3. Двустранна профилактична мастектомия без аксиларна дисекция.

 

ИНВАЗИВЕН КАРЦИНОМ
ХИРУРГИЧЕСКО ЛЕЧЕНИЕ НА ЛЕЗИИ, КОИТО НЕ СЕ ОПИПВАТ В ГЪРДАТА
Обикновенно това са лезии открити при скрининга с мамография за рак на гърдата. Те не могат да бъдат опипани. За тях се съди по рентгеновия образ. Отбелязването на зоната, която подлежи на ексцизия става или с инжектиране на оцветяваща субстанция, или  поставянето на маркер – метална нишка с кукичка, което позволява на хирурга да отстрани точно определена тъкан. Рентгеновото изследване на отстранената тъкан позволява да бъде определено дали зоната е точно тази, която е трябвало да бъде отстранена.

ЛЕЧЕНИЕ НА БОЛНИ В   І  И ІІ  СТАДИЙ

Оптималното стандартно лечение на ранния инвазивен рак на гърдата се състой в отстраняване на формацията и изпращането й за гефрирно изследване и при потвърждаване на малигненост се преминава към консервативна или радикална оперативна техника включваща и дисекция на аксиларните лимфни възли. Естроген и прогестеронови рецептори на тумора се изследват от материал взет от първичния тумор по време на операцията. Допълнителните характеристики на тумора се доизясняват от патоанатомичния препарат – хистологичен тип, пролиферативна активност,  човешки епидермален растежен фактор 2 рецептор (HER2) и др.

Консервативното хирургично лечение може да бъде лумпектомия – отстраняване на тумора и минимум 1 см. здрава тъкан около него, или квадрантектомия – отстраняване на тумора и минимум 3 см. здрава тъкан около него заедно с надлежащата кожа и подлежащата мускулна фасция.

Радикалното оперативно лечение – модифицирана радикална мастектомия (операцията на Patey) включваща отстраняване на млечната жлеза заедно с надлежащата кожа и подлежащата фасция на големия пекторален мускул и дисекция на аксиларните лимфнивъзли с или без отстраняването на малкия пекторален мускул. Класическата в миналото радикална мастектомия по Halsted (с отстраняване и на големия и малък пекторален мускул) се използва изключително рядко, когато имаме ангажиране на пекторалната фасция или пекторалните мускули и тяхното отстраняване цели постигане радикалност в локален аспект. Семплата мастектомия е индицирана при болни, които имат далечни метастази, когато се прави операция за „чистота”, или когато не може да се направи по-голяма операция, заради общото състояние, или при болни, при които е възникнал рецидив след консервативно хирургично лечение.

Аксиларната дисекция е от особено значение за стадиране на тумора и избор на следоперативно терапевтично поведение. Обема на дисекцията стандартно трябва да обхваща І ниво (лимфните възли, разположени латерално от латералния ръб на малкия пекторален мускул), ІІ ниво (лимфните възли зад пекторалния мускул) и ІІІ ниво (лимфните възли медиално от медиалния ръб на малкия пекторален мускул или апекса на аксилата). Адекватната аксиларна дисекция изисква отстраняването на 10 или повече лимфни възли.

Биопсията на стражевия лимфен възел (БСЛВ) се извършва при пациентки с Т1 и Т2, при липса на мултифокалност и клинично негативни лимфни възли и локализира стражевия лимфен възел и той бива отстранен оперативно. Детекцията се извършва с радиоколоид маркиран с Технеций и багрило (метилен блу), използвани заедно или поотделно, които се инжектират около мястото на биопсия или  субареоларно. При наличие на метастаза се преминава към радикална дисекция.

Реконструктивното лечение след мастектомия трябва да бъде интегрална част при жените болни от рак на гърдата. Реконструкция на гърдата може да бъде извършена по време  на операцията или в последствие. Едновременна реконструкция може да бъде предложена  на жени, чието заболяване е в стадий 0, І-ви или ІІА. Най-често реконструкцията се прави с трансфер на собствена тъкан или с инсерция на имплант. Имплантантът се поставя под пекторалната мускулатура и съдържат силиконов гел или физиологичен серум. Разширяването на тъканите чрез експландери позволява извършването на реконструкция без използването на далечни ламба. След 3 до 6 месеца се заменят от постоянен имплант. При едноетапно извършена реконструкция следоперативната лъчетерапия може да доведе до козметични проблеми вследствие на  фиброзиране на капсулата или дори увреждането й.

Възможните подходи като първично лечение  са органосъхраняваща операция в комбинация с лъчетерапия, мастектомия с реконструкция на гърдата или само мастектомия съпроводени с  аксиларна дисекция с отстраняване на всички лимфни възли.

Изборът на метод трябва да бъде индивидуален и зависи от характеристиките на тумора, козметичния резултат и предпочитанията на болната. Всички хистологични типове могат да бъдат третирани с органосъхраняващ оперативен метод в комбинация с лъчетерапия като честотата на локален рецидив е ниска при неангажирани резекционни линии. Подборът на хирургична техника – квадрантектомия, семпла мастектомия, секторална резекция зависи от съвкупност от фактори. При характеристики на тумора като по-голям размер (над Т2), позитивни аксиларни възли, тумор с интрадуктална компонента, палпируем тумор и хистологични данни за лобуларен карцином,  рискът за рецидив е по-висок и е препоръчително да се извърши мастектомия. Рискът от рецидив при органосъхраняваща операция дори при хистологично негативни лимфни възли е около 20% , за това  тя винаги трябва да бъде съчетавана с лъчетерапия.

Има няколко абсолютни и релативни контраиндикации за консервативно хирургическо лечение на рака на гърдата.
Абсолютните са:

  1. Два или повече тумора, или калцификати на млечната жлеза на мамографията, независимо от техния характер.
  2. Предишно лъчелечение на млечната жлеза.
  3. Първо или второ тримесечие на бременност
  4. Тумор по-голям от 3 см.
  5. Явни метастатични лимфни възли.
  6. Мнението на болната.
  7. Централна локализация с инвазия на мамилата (при някои от тези болни може да бъде приложено консервативно хирургическо лечение, но ареолата и мамилата не могат да бъдат запазени.)

Относителните са:

  1. Възраст под 35 години и генетична обремененост на рака на млечната жлеза.
  2. Голяма „in situ” съставка на тумора
  3. Много малка млечна жлеза.
  4. Много голяма млечна жлеза.
  5. Колагенозно заболяване.

Възможности за лечение на болните в І и ІІ стадий:

  1. Органно -съхраняващо лечение
    • Лумпектомия, хирургическо стадиране на аксилата и лъчелечение
    • Квадрантектомия с аксиларна дисекция и лъчелечение
  2. Модифицирана радикална мастектомия по Paety с или без реконструкция на млечната жлеза.
  3. Сентинелна биопсия на лимфните възли са при спазване на индикациите
  4. Лъчелечение , химиотирапия и хормонотерапия по преценка след мастектомия при тумори с позитивни лимфни възли или неблагоприятни прогностичин фактори.  

ЛЕЧЕНИЕ НА БОЛНИ  В   ІІІ  СТАДИЙ

При болните със заболяване в ІІІ стадий сравнително често се наблюдава локален рецидив след мастектомия. При тези болни е сравнително голяма и вероятността за възникване на даленчи метастази. Поради тази причина се провежда лъчетерапия, химиотерапия и хормонотерапия. В много клинични проучвания е показано, че провеждането на 3-4 курса с антрациклини в неадювантен план  помагат да бъдат намалени размерите на тумора и прави възможно оперативното отстраняване на гърдата при повече от 80% от болните. Възможно е пълно клинично повлиаване от 10-20 % от болните. Броя на метастатичните лимфни възли намерени след провеждане на предоперативна химиотерапия е най-важният фактор предсказващ развитието на заболяването. Комбинираното системно лечение значително подобрява пет годишната преживяемост, която варира между 50-60%.

Лечение на операбилните болни със заболяване в ІІІ стадий.
Радикалната мастектомия и аксиларната дисекция е стандартното лечение при тези болни. Поради факта, че болните със заболяване в ІІІ А стадий имат по-голям риск от възникване на локални рецидиви и далечни метастази от изключително значение  е индивидуалната преценка за пред и следоперативна химиотерапия и лъчелечение.
Неодювантната химиотерапия се прилага при болни в ІІА и ІІВ стадий с цел намаляване размера на тумора и преценка за извършване на органосъхраняващи операции.  Прилага се при локално авансирал ІІІА, ІІІВ и ІІІС стадии с оглед създаване на възможност за оперативно лечение. При прогресия на първичния тумор в хода на неоадювантната химиотерапия се преминава към алтернативно локално лечение (лъчелечение или оперативно лечение). При клинична ремисия се провежда 6 до 8 курса химиотерапия. При стациониране на първичния тумор се провежда оперативно лечение след 4 курса химиотерапия. Постигането на пълна клинична и хистологична ремисия е важен прогностичен фактор при болния, като ефекта може да бъде визуализиран с радионуклеидна сцинтиграфия с туморотропен радиофармацефтик MIBI или Тетрафосмин.
Провеждането на 3-4 курса предоперативна химиотерапия по схема FAC /fluorouracil, adriamycin, cyclophosphamide/ или FEC /   fluorouracil, epirubicin, cyclophosphamide/, след което мастекомия и след това 6 следоперативни  курса FAC и FEC както и последващо лъчелечение са довели до 10 годишна преживяемост за ІІІ А стадий от 56%, а за ІІІ В стадий  от 26%. При болни с тумори с положителни хормонални рецептори се провежда следоперативно хормонално лечение.

Неодювантната системна терапия цели:

  1. Извършване на консервативни операции при ІІА и ІІВ стадий
  2. Достигане до оперативно лечение  при локално авансирал ІІІА, ІІІВ и ІІІС стадий
  3. Увеличаване на  свободния от заболяване интервал
  4. Увеличаване на общата преживяемост. 

Лечение на неоперабилните болни със заболяване в ІІІ стадий.

За болните в добро общо състояние стандартно е започването на системно лечение или хормонално лечение при  тумори с доказани положителни хормонални рецептори. Постигнатото намаляване на обема на заболяването след системното лечение провеждано до достигане на максиламен отговор поставя въпроса за провеждането и на локално лечение. Възможностите са две – провеждане на радикално лъчелечение или на хирургическо лечение. Болните, при които е постигнато частично повлиаване от системното лечение,  и при които радикалността на хирургичното лечение е под въпрос  /близка резекционна линия, инфилтрация на пекторалните мускули и засягане на лимфните възли в аксилата/ подлежат на лъчетерапия след радикалното хирургично лечение. Болните, при които е постигнато ограничено повлиаване след системно лечение, трябва да проведат непосрествено след него лъчелечение с цел заболяването им да бъде повлияно и да стане възможно хирургическо лечение. Болните които остават неоперабилни след провеждане на системното лечение и при които е невъзможно провеждане на системно лечение подлежат на лъчелечение / до 70 Gy за гърдата и 50   Gy за лимфните възли/. При пременопаузалните болни адювантното системно лечение е стандарт. Болните при които имат позитивни хормонални рецептори трябда да получат ендокринно лечение. Болните , при които туморите са с негативни хормонални рецептори трябва да провеждат системно лечение най-малко шест месеца. При болните с инфламаторен рак на гърдата стандартно е провеждането на адювантно системно лечение /антрациклини/ до постигане на максимален ефект.

Възможности за лечение на болните в ІІІ стадий:

  1. Лъчелечението и системното лечение включващо хормонотерапия, химиотерапия или двете се използват за контрол върху  локалното заболяване.
  2. Ако първичният тумор отговаря адекватно, то може да се приложи хирургично лечение обикновено модифицирана радикална мастектомия последвана от лъчелечение съобразно ревизирания статус на тумора.
  3. Лъчелеченито е съществен метод на лечение в този стадий.
  4. Кагото се прилага прецизно могат да се реализират лечебни дози, които осигуряват в 90% пет годишен локален контрол, въпреки че общата преживяемост се оценява на 50-60%.
  5. За да бъде успешно лъчелечението се изисква реализиране на високи дози.
  6. Локалното лечение се последва от системно лечение /хормонотерапия и химиотерапия/в зависимост от хормонално-рецепторния статус на тумора.
  7. Възможността за локален контрол е обратно пропорционална на размера на първичния тумор и други фактори на заболяването, като фиксирането му към гръдната стена, пакети аксиларни лимфни възли или ангажиране на надключичните лимфни възли, всички те не позволяват хирургическо лечение и са свързани с висок рикс за локални рецедиви.

ЛЕЧЕНИЕ НА  ІІІ В, ІІІ С, ІV СТАДИЙ

В тези случаи лечението е основно системно и оперативната намеса се свежда само до вземане на биопсичен материал за определяне статуса и вида на тумора или с хигиенна цел.

Възможности за лечение:

  1. За болни с авансирал или метастазирал рак на млечната жлеза (ІV стадий) хирургичното лечение е контраиндицирано.
  2. Целта на лечението е палиетивна за удължаване на преживяемостта при ремисия на заболяването или стабилизация, подтискане на симптомите и подобряване качеството на живот.
  3. Системното лечение е от първа линия включващо химиотерапия, хормонално лечение или и двете в зависимост от хормоналната чувствителност на тумора.
  4. При болни с хормоналнозависими тумори, хормоналното лечение е както при болни в ІІІ стадий.
  5. Хирургичното лечение се прилага в съчетание с лъчелечението, химиотерапията и хормонотерапията за подобряване на локалния контрол на бързо нарастващия тумор.
  6. Лъчелечението се прилага и на далечни метастази за облекчаване на болковия синдром.
  7. Лечение с Херцептин само или в комбинация с химиотерапия е възможно за болните с експресия на HER2.


ЛЕЧЕНИЕ НА КАРЦИНОМАТОЗЕН МАСТИТ

Лечението започва с химиотерапия с лекарствени режими, както при метастазирал рак. При пълна клинична ремисия се провежда оперативно лечение или лъчелечение последвано от хормонотерапия пир хормонално зависими тумори. При жени в пременопауза се прилага оперативна или медикаментозна овариелна супресия. При непълна ремисия се провежда лъчелечение последвано от още 4 до 6 курса химиотерапия по същата схема.

Да намалим риска от рак

Всяка година над 30 000 жители в нашата страна заболяват и над 15 000 умират от злокачествени новообразувания. Вие можете да намалите риска, следвайки някои прости правила

НЕ ПУШЕТЕ

Това е най-важното, което можете да направите за Вашето здраве. Тютюнопушенето е свързано с рака на белия дроб, гърлото и устната кухина. Повече от 80% от рака на белия дроб се предизвиква от тютюнопушене.

СЪОБРАЗЯВАЙТЕ ЗДРАВОСЛОВЕН НАЧИН НА ХРАНЕНЕ

Има достатъчно доказателства за връзката на хранителния режим с раковите заболявания. Според някои изследователи една трета от случаите с неоплазии, които се диагностицират всяка година се свързват с това, което консумирате. Намалете приема на животински мазнини и увеличете този на плодове, зеленчуци, ядки, варива и пълнозърнест хляб.

УВЕЛИЧЕТЕ ФИЗИЧЕСКАТА СИ АКТИВНОСТ И ПОДДЪРЖАЙТЕ НОРМАЛНО ТЕГЛО

Добавете физически упражнения към рутинните си занимания, за да редуцирате стреса, да контролирате теглото си и риска за рак.

ПРЕДПАЗВАЙТЕ КОЖАТА СИ ОТ СЛЪНЧЕВО ИЗГАРЯНЕ

Използвайте слънцезащитни продукти, най-малко с фактор 15. Свръх излагането на слънце е причина за повечето случаи с кожни карциноми, вкл. и тези на малигнен меланом. Повечето увреждания на кожата от слънцето настъпват в детска и юношеска възраст, така че предпазвайте кожата на децата, както и Вашата.

ИЗБЯГВАЙТЕ РИСКОВО ПОВЕДЕНИЕ: ПРАКТИКУВАЙТ БЕЗОПАСЕН СЕКС И ОГРАНИЧЕТЕ КОНСУМАЦИЯТА НА АЛКОХОЛ

Ракът на маточната шийка е свързан с инфекцията с НР\/ (човешки папиломен вирус), който се предава по полов път. Винаги използвайте бариерни методи на контрацепция (презервативи). Те могат да ви предпазят освен от НР\/ инфекция и от други сексуално преносими заболявания. Алкохолът има роля при около 3% от
умиранията от злокачествени новообразувания. Заедно с тютюнопушенето те са „смъртоносна” комбинация. Ако употребявате алкохол, ограничете количеството до не повече от две напитки на ден.

ПРИДЪРЖАЙТЕ СЕ КЪМ ПРАВИЛАТА ЗА БЕЗОПАСНА РАБОТА

Те са създадени, за да Ви предпазят от травма или заболяване. Рисково е излагането на някои индустриални материали, като азбестов прах, химически съединения. Използвайте индивидуални средства за зашита.

СЛЕДВАЙТЕ ПРЕПОРЪКИТЕ ЗА СКРИНИНГОВИ ПРЕГЛЕДИ

Известни са редица тестове, които са в състояние да открият предракови и ранни форми на рак, когато лечението е лесно. Разберете дали сте с повишен риск за дадена форма на рак, поради наследственост или специфичен начин на живот. Скринингови прегледи се препоръчват за рак на маточната шийка, млечната жлеза, простатата и дебелото черво. Първична профилактика за рак на маточната шийка понастоящем е възможна с приложението на ваксина за млади момичета и жени до 26 години.

СЕДЕМ СИГНАЛИЗИРАЩИ СИМПТОМА ЗА РАННА ДИАГНОЗА

  1. Промени във функцията на дебелото черво и на пикочния мехур.
  2. Неотзвучаващи възпаления на гърлото, дразнеща кашлица, пресипнал глас.
  3. Нетипично кървене или течение.
  4. Опипване на бучка в гърдата, тестиса или на друго място по тялото.
  5. Постоянно лошо храносмилане.
  6. Затруднено преглъщане.
  7. Промени в размера или кървене от бенка.

Тези белези могат да се дължат на невинно заболяване, но ако имате подобни оплаквания или ако забележите промени в общото си състояние, продължаващи повече от 2-3 седмици, консултирайте се с лекар.

Д-р Петя Костова, ДМ

Източник: Фондация “Борба с рака”

Какво представлява рака?

Органите и тъканите на нашето тяло се състоят от клетки. Въпреки, че тези клетки в различните части на тялото са разнообразни и действат различно, голямата част от тях се обновяват по един и същи начин — чрез делене.
Деленето на клетките се извършва по правило по организиран път, но ако по някаква причина контролът над този процес се наруши, започват да се развиват втвърдявания, които се наричат тумори. Туморите могат да бъдат доброкачествени и злокачествени.

Клетките на доброкачествените тумори не се разпространяват в други части на тялото, но могат да станат причина за натиск върху околни тъкани.

Злокачествените тумори са съставени от клетки, притежаващи способността да се разпространяват около местата, където са възникнали и без съответно лечение са способни да проникнат в съседни органи и да ги разрушат. Понякога тези клетки се откъсват от първичния тумор и се пренасят с кръвта или лимфата в други органи на тялото. Когато се заселят на новото място те могат да продължат деленето си и да създадат нов тумор, наричан вторичен.

Важно е да се разбере, че раковото заболяване не е болест възникнала в резултат от въздействието на един фактор и към която следва да се прилага един вид лечение. Известни са повече от 200 вида ракови заболявания, всяко от които има свои характерни особености и подходящи само за него начини на лечение.
Източник: Фондация “Борба с рака”

Туморният процес се характеризира основно с:

  • неконтролируемо разрастване на неопластичните клетки
  • инвазия или проникване в околните структури
  • метастазиране по кръвен и/или лимфен път в други органи.

Раковите заболявания са лечими, ако бъдат диагностицирани навреме!

Първична профилактика при рак на хранопровода

Ракът на хранопровода бива 2 основни вида: плоскоклетъчен (проксимален) и аденокарцином (дистален, около 40%). Той е един от злокачествените тумори с най-висока смъртност, поради късна клинична изява и относително неефективна терапия. Преживяемостга на 5-та година е под 10%.
Карциномът на хранопровода заема 8-9-то място от злокачествените епителни тумори в света и е шести по причина за смърт на тези неоплазми. Неговата честота е различна в отделните региони на света. Висока честота на езофагеалния карцином е налице в Азия, Южна и Източна Африка и Северна Франция.
Въпреки, че плоскоклетъчният карцином е най-честият вид рак на хранопровода (2.6 на 100000 жители) в ендемичните райони на света, аденокарциномът нараства значително (8 пъти при мъжете) в страните от Северна Америка и много страни от Западна Европа. Това се свързва с високата честота на ЕЕРБ сред населението в тези региони (около 30%) и появата на Баретов хранопровод (БХ). Около 62% от болните с аденокарцином имат данни за Баретов тип метаплазия.
Ракът на хранопровода е по-чест при мъжете (мъже > жени: 2:1 до 20:1) в сравнение с жените. Той се наблюдава в напреднала възраст, като 2/3 от болните са над 65 години. Обсъждат се различни фактори, отговорни за появата на рак на хранопровода:

  1. Фактори на средата: географски, хранителни (горещи храни и напитки, осолени меса и зеленчуци); тютюнопушене и алкохол;
  2. Генетични фактори;
  3. Предразполагащи фактори: увреждане на хранопровода от киселини и основи, ахалазия, ГЕРБ с БХ — рефлукс на киселина и жлъчка, нитрозамини, дивертикули, стомашна резекция, левкоплакия, затлъстяване и други.

Налице е по-силна връзка между развитието на плоскоклетъчен карцином и тютюнопушенето (особено при употреба на ръчно завити цигари и лула), алкохолната консумация (за Европа и САЩ), диети, бедни на зеленчуци, плодове и с ниско съдържание на витамини A, C и рибофлавин, дефицит на желязо, като и употреба на осолени храни. Продължителността на симптомите и степента на задръжка на храната при ахалазия повишава вероятността за развитие на плоскоклетъчен карцином.
Баретовият хранопровод е най-важният рисков фактор за развитие на аденокарцином на хранопровода. Честотата на аденкарцином при БХ е 40 пъти по-висока в сравнение с тази на общата популации.
От друга страна обаче, проследяването на пациенти с БХ показва, че аденокарцином на хранопровода се открива едва в 0.5%-1% от случаите на година. При наличие на дисплазия на лигавицата еволюция към аденокарцином е различна – от 16% до 59%> в различни популационни проучвания. Рискови фактори за поява на аденокарцином са: мъжки пол, възраст над 45 г., бяла раса, специализиран тип метаплазия, дълъг сегмент, продължителни симптоми на ГЕРБ (над 5 г.), затлъстяване, начало в ранна възраст, дуодено-гастро-езофагеален рефлукс, мукозно увреждане – улцерации и стриктура, наличие на фамилна анамнеза за БХ или езофагеален рак.

TNM критерии за определяне на стадия на рака на хранопровода (AJCC/UICC, 2002)

Т- категория (първичен тумор)

  • Тх – първичният тумор не може да бъде открит (да се изследва)
  • TO – липсват доказателства за тумор в резецирания участък
  • Tis – carcinoma in situ (интраепителен тумор)
  • Tl – обхваща lamina propria (мукоза) или субмукозата
  • Т2 – обхваща muscularis propria
  • ТЗ – прониква в серозата (висцерален перитонеум)
  • Т4 – инфилтрация в съседни структури/органи

N — категория (метастазиране в лимфните възли)

  • Nx — лимфните възли не могат да бъдат оценени
  • N0 – липсват метастази в регионалните лимфни възли
  • N1- метастази в регионални лимфни възли

Далечни метастази – черен дроб, трахея и бронхи, бял дроб и плевра, бъбреци, надбъбречни жлези, кости, мозък

Плоскоклетъчен рак на хранопровода – стадии

  • 0: Tis NO M0
  • I: UNO MO
  • IIA: T2 N0 MO / T3 N0 MO
  • IIB: Tl N1 MO / T2 N1 MO
  • III: T3 N1 MO / T4 Any N MO
  • IV: всяко T всяко N Ml
  • IVA: всяко T всяко N Mia
  • IVB: всяко T всяко N Mlb

Допълнително хистологично степенуване

  • Степен X – степента не може да се определи
  • Степен 1: добре диференциран тумор
  • Степен 2: умерено диференциран тумор
  • Степен 3: лошо диференциран тумор
  • Степен 4: недиференциран тумор

Източник: Българското дружество по гастроентерология – “РАК НА ХРАНОПРОВОДА, ГАСТРОЕЗОФАГЕАЛНАТА ВРЪЗКА И СТОМАХА”

Профилактика при рак на гърдата

Осем от десет тумора на гърдата са доброкачествени. Голяма част от тях са образувания от мастна или друга тъкан. Тези тумори могат лесно да се отстранят, ако причиняват неудобства. Ако се открие тумор в гърдата, не трябва да се отлага посещението при лекар. Всяко изменение в гърдата задължително налага проверка. В болшинството от случаите, както бе казано, не става дума за злокачествен тумор, но ако той е действително такъв, своевременното му откриване е ключът към излекуването.

Между впрочем, мъжете също могат да заболеят от рак на гърдата, обаче сред тях това заболяване е сто пъти по-рядко отколкото при жените.

КАКВО ПРЕДИЗВИКВА РАК НА ГЪРДАТА. РИСКОВИ ГРУПИ

Все още не е напълно изяснено какво довежда до това заболяване, но някои жени очевидно принадлежат към групата на големия риск да заболеят от тази болест. Към тази група се отнасят:

  • жени, които в миналото са боледували от рак на гърдата;
  • жени, в рода на които има такива заболели, особено ако те са майка или сестра;
  • жени, които не са раждали или са раждали в по-късна възраст;
  • жени, при които първата менструация се е появила в много ранна възраст и такива, които са навлезли в критическата възраст относително късно.

От изследванията, проведени напоследък, е видно че съществува връзка между риска да се заболее от тази болест и състава на употребяваната храна, а също че той се повишава при употребата на алкохол.

ПРИЗНАЦИ ЗА РАК НА ГЪРДАТА

Първият признак за възможен рак на гърдата в 90 % от случаите е наличието на тумор, но разбира се съществуват и други признаци, на които е необходимо да се обърне сериозно внимание по време на самопроверката.

Внимателно следва да се провери за изменения във формата на гърдата и особено – за появата на втвърдявания или за други изменения, които по-рано не са съществували.

В гърдите:

  • изменения във формата или големината им;
  • разширения на вените или на жлезите;
  • втвърдявания или съсиреци;
  • вдлъбнатини или издутини на кожата. На гръдното зърно:
  • кървениста или безцветна секреция;
  • обрив на гръдното зърно или около него;
  • хлътване на гръдното зърно;
  • втвърдявания или съсиреци. В рамената част на ръката:
  • подутина в горните части;
  • подутина в подмишницата.

НАВРЕМЕННО ОТКРИВАНЕ

Доказано е, че навременното откриване на заболяването значително увеличава шанса за оздравяване. Както показват резултатите от изследванията, голяма част от втвърдяванията на гърдите у жени се откриват по време на случайни проверки. От това става ясно че редовните профилактични прегледи са ефективно оръжие в борбата с рака на гърдата.

Самостоятелната регулярна проверка следва да се извършва един път в месеца, една седмица след последния ден на менструацията.

Жените в следклимактеричния период могат да изберат удобна за проверка дата, но тази проверка също трябва да се извършва ежемесечно.

СРЕДСТВА ЗА ДИАГНОСТИЦИРАНЕ

Освен самостоятелната проверка, съществуват различни средства за диагностика, допълващи се взаимно.

Проверка при лекар. Лекарят проверява гърдите и лимфните възли в подмишницата и на шията. Проверката се извършва в лежащо и в седящо положение. Желателно е прегледът от лекар да се извършва един път в годината след навършване на 35 годишна възраст. При необходимост лекарят може да препоръча и допълнителни прегледи.

Мамография. Представлява изследване, с помощта на което се получава рентгенова снимка на гърдите и могат да се открият начални изменения като малки втвърдявания, които не се опипват при ръчно изследване.

С помощта на такава проверка откриването на рак на гърдата става в много ранен стадий и това дава голям шанс за неговото излекуване.

Жените, които са във висока рискова група са длъжни да се консултират със специалист за честотата на прегледите след разчитане на мамографията.

Резултатите от изследвания проведени в много страни показват необходимостта от следните проверки:

  • ежемесечна самопроверка на гърдите, започвайки от 20 годишна възраст;
  • проверка при лекар един път в годината, започвайки от 35 годишна възраст;
  • мамография при жени от 40 до 49 годишна възраст, особено при тези, на които майката или сестра са боледували от рак на гърдата;
  • ежегодна мамография при жени над 50 годишна възраст.

Мамографията не отнема много време и облъчването е нищожно.

Биопсия на клетки. Тази проверка е бърза, проста и по правило е безболезнена. Лекарят с помощта на тънка игла всмуква в спринцовка клетки от тумора. Клетките се изпращат за изследване в лаборатория и в зависимост от резултата се определя по-нататъшното поведение.

Биопсия на тъкани. Понякога е невъзможно да се определи с голяма точност дали взетите клетки са доброкачествени или злокачествени и възниква необходимостта да се изследват части от тумора. Тази манипулация се извършва под местна или обща упойка.

ЛЕЧЕНИЕ НА РАКА НА ГЪРДАТА

Решението да се извърши операция следва да се обсъди с лекар. По време на събеседване с жената се обсъжда най-подходящата за
нея операция в зависимост от големината на тумора, мястото на неговото разположение и активността на растежа.

Преди събеседването препоръчваме на жената да подготви въпросите, които я интересуват и от получените отговори да се убеди че всичко е ясно и разбрано с оглед вземане на окончателно решение за операция.

Ампутация (отстраняване) на гърдата. В някои случаи най-радикалното средство за лечение е отстраняването на гърдата, включително и подмишечните лимфни възли, проверката на които е много важна за определяне на по-нататъшната тактика.

В миналото, по време на операцията са отстранявали и мускулите на гръдната стена. Сега този вид операция се прилага в изключително редки случаи.

Операция, съхраняваща гърдата. На някои жени, с първичен малък тумор като правило се извършва операция без отстраняване на гърдата. При тази операция се премахва тумора и част от здравата тъкан около него, като се оставя голяма част от тъканта на гърдата.

Допълнителни възможности за лечение. Като самостоятелни начини за лечение или в комбинация с други начини могат да бъдат прилагани облъчвания, хормонално и химиолечение.

Начинът на лечението се определя от лекаря в зависимост от възрастта на жената, общото й състояние, вида на тумора и неговата големина, активността на разпространение на процеса извън гърдата.

Ето защо ако се появят въпроси свързани с начина на лечение, необходимо е да се обърнете към лекаря – онколог, който ще Ви даде нужните разяснения.

Възстановяване на гърдата. Много жени лесно привикват с белега, който остава след операцията или с изкуствената гърда, подбрана специално за тях. Някои жени, обаче предпочитат пластична операция. Тази операция, както и всяка друга, изисква постъпване в специализирано болнично заведение, а също така и известно време от извършването на първата операция.

Няма никакво съмнение че успешното лечение на рака на гърдата позволява болестта да бъде победена. Важно е обаче да се помни, че ключът към недопускане на заболяването да се развие и към излекуването е своевременното му откриване!
Източник: Фондация “Борба с рака”

Профилактика при рак на дебелото и правото черво

За да не стигнете до него:
Спазвайте правилен режим на живот и най-вече на рационално хранене.

Ако вече сте засегнат НЕ ГУБЕТЕ НАДЕЖДА!

Какво трябва да знаем за рака на дебелото и правото черво?

Ракът на дебелото и правото черво (коло-ректалният рак) заема второ място по честота на разпространение – при мъжете той е след рака на белия дроб, а при жените – след рака на млечната жлеза. Най-често засегнатите са на възраст между 50 и 70 години, като мъжете боледуват малко по-често от жените. Наблюдава се трайна тенденция към ежегодно увеличаване на заболеваемостта у нас – от 18.6 на 100 000 жители през 1984 година на 26.7 през 1993 година.

Причини за заболяване от рак на дебелото и правото черво и рискови фактори.

Причините за поява на това заболяване са комплексни – наследствени, както и дължащи се на влиянието на външни или на вътрешни фактори.

Така например консумирането на големи количества продукти от животински произход, недостатъчният прием на калций, неколкократната употреба на една и съща мазнина при готвене или пържене могат да доведат до промени на жлъчните киселини, които имат определен канцерогенен ефект.

Упоритият и продължителен запек води до развитие в червата на анаеробни бактерии, които отделят вещества със също канцерогенен ефект.

Симптоми и протичане на заболяването

Началото на заболяването не е съпроводено с определени оплаквания. При рак на дебелото черво по-късно се появява болка, смущения в дейността на червата и в тяхната проходимост, анемия, нарушение в общото състояние на организма. Болката може да бъде коликообразна, понякога с неточна локализация или да бъде постоянна в точно определено място.

Най-често смущенията в дейността на червата се изразяват в загуба на апетит, чувство на тежест и раздуване на корема, гадене, оригване, понякога повръщане. Анемията е характерна за злокачествен процес в дясната част на дебелото черво, а чревната непроходимост – за процес в лявата му част. Загубата на тегло, лесната уморяемост, немотивираното безпокойство, поддържането на субфебрилна температура са признаци, които трябва да Ви насочат към консултация с лекар специалист.

Освен изброените по-горе, при рак на правото черво са характерни и някои други признаци. Един от тях е кървенето, което се появява в началото на дефекацията като кръвта е с тъмен цвят, за разлика от кървенето при хемороиди, при което кръвта е с алено-червен цвят и кървенето е в края на дефекацията. При високо разположени тумори кръвта може да бъде смесена с фекалиите. Обикновено последните имат зловонна миризма, дължаща се на застой на кръвта в ректума, както и на възпалителния процес във и около тумора. Чест симптом е и наличието на слуз в изпражненията. Функционалните смущения се изразяват в упорит за пек, редуващ се с диария. Болката е характерна при напреднали тумори, които обхващат и тъканите около червото или неговите сфинктери.

При поява на всеки един от тези признаци е наложително да се потърси компетентна лекарска помощ. Съвременните диагностични възможности, с които разполагат специализираните онкологични и гастроентерологични кабинети са в състояние да осигурят точна диагноза дори и в най-ранните стадии на заболяването, което е гаранция за неговото успешно лечение.

Методи за изследване

За да се уточни диагнозата са необходими редица изследвания:

  • Ректално туширане. С него могат да се открият тумори до 8 – 10 см от аналното отверстие.
  • Ректороманоскопия. С помощта на това изследване се откриват тумори до 35 см от аналното отверстие.
  • Фиброколоноскопия. С нея може да се огледа цялото дебело и право черво и при наличие на тумор да се вземе материал за изследване.
  • Иригография. Това е контрастен рентгенов метод за търсене на патологични процеси в дебелото и правото черво.

С цел да се определи по-точно стадия на развитие на тумора, ако се установи наличието на такъв, се прилагат допълнително:

  • Ендоректална и перкутанна ехография – за определяне степента на туморното проникване в червото и дали има лимфни и чернодробни метастази.
  • Компютъртомографско изследване.

С него се цели същото, както при ехографията, но резултатите винаги са по-точни.

Всеки един от горепосочените методи на изследване се назначава от консултиращия специалист с оглед на конкретния пациент, фазата на развитие на заболяването, както и ред други фактори.

Методи за лечение

Засега основният и решаващ начин на лечение е хирургичният. При тумори на дебелото черво операцията по правило осигурява възстановяване на чревната проходимост, докато при отстраняване на тумори в областта на правото черво, особено в напреднали стадии, се налага извеждане на черво на коремната стена (колостома). Добри резултати при лечението на колоректалния карцином се постигат и с прилагането на химио- и лъчетерапия.

Профилактика

Премахването на въздействието върху организма на така наречените външни фактори, водещи до развитието на всяко злокачествено заболяване и в частност на рака на дебелото и правото черво, е задача на първичната профилактика.

Тя включва отстраняване от храната на известни канцерогенни фактори, издирването на неизвестни такива в околната среда и в храните, ограничаване консумацията на храни, приготвени в микровълнови печки, многократното ползване на мазнини във фритюрници, продължителното престояване на храни във фризери. Приемането на пресни храни, плодове и зеленчуци, както и на достатъчни по количество и вид витамини нормализират чревното съдържимо и предпазват от развитието на злокачествен процес.

Вторичната профилактика включва изследване и лечение на всички заболявания, които могат да доведат до развитието на злокачествен процес – полипи на червата и ректума (особено ако са фамилно наследени), улцерохеморагичен колит, кондиломи (брадавицовидни разраствания) във и около ануса.

В заключение, най-важното, което трябва да знаем е, че предотвратяването на развитието на злокачествено заболяване на дебелото и правото черво, своевременното му откриване, а оттук и ефективното му лечение, е проблем на всеки от нас и неговото решаване изисква усилията на цялото общество.

Д-р Красимир Георгиев Ралчев

Проф. д-р Валентин Димитров Димитров
Източник: Фондация “Борба с рака”

Злокачествени новообразувания

Понастоящем в НРР се водят на учет общо 255 120 болни (101 527 мъже и 153 593 жени) със злокачествени заболявания. От новорегистрираните през 2007 г. случаи 60,5% са провели хирургическо лечение, 22,7% лъчетерапия и 22,3% химиотерапия през първата година след диагностициране на заболяването. Само в специализираната онкологична мрежа 84.5% от онкологично болните са провели лъчелечение и 82.9% – химиотерапия. В СБАЛО-ЕАД провелите лъчелечение са 14,8% (т.е. 1 151 нови случаи) и химиотерапия 7,5% от всички новодиагностицирани случаи през 2007 г., проследени до края на 2008 г.

На табл. 1 са представени регистрираните заболявания от злокачествени новообразувания на 100 000 население по данни на НЦЗИ. И тук се установява, че най-голям относителен дял в структурата на заболяемостта от рак заемат женската гърда, простатата, белия дроб, гърдата, колоректалния карцином, стомаха и др. локализации.

Хоспитализираните случаи в стационарите на всички лечебни заведения в страната
за 2008 г., като клас ІІ „новообразувания” заема 6то място с 6.3% в
структурата на всички класове болести и нарушения.

Източник: “СБАЛО” ЕАД

VIII Национален конгрес по онкология

Интервю с доц. д-р З. Валерианова – изпълнителен директор на СБАЛ по Онкология, София

Организираната профилактика и скрининг намаляват значително риска от злокачествени заболявания.

Източник: HealthMediaGroup

VIII Национален конгрес по онкология

проф. д-р Иван Черноземски – председател на Научния комитет на конгреса

Нови ваксини срещу рака

Източник: Sbal Oncology / СБАЛО-ЕАД /

Статистики

Онкологичните заболявания са проблем на всяко трето българско семейство. Под диспансерно наблюдение вече се намират към 237 000 болни и преболедували. Всяка година заболяват над 31 000 граждани на страната.

Главни причини за нарастване на онкологичната заболяемост:

  • Разпространение на канцерогените в околната среда и особено на тютюнопушенето;
  • Недостатъчна активност и заинтересованост на обществото в борбата с предраковите състояния;
  • Слаба информираност на населението за предпазване от онкологични заболявания;
  • Недостатъчни възможности за повишаване квалификацията на специалистите по онкология;
  • Икономически затруднения на държавата да отдели повече средства за профилактика и лечение;

Структура на заболяванията от злокачествени новообразувания в България през 2004г.

Мъже . Жени
Бял дроб 19.2 % . Млечни жлези 23.5 %
Кожа 10.4 % . Кожа 10.4 %
Простата 9.8 % . Маточно тяло 7.9 %
Стомах 6.5 % . Маточна шийка 7.3 %
Право черво 6.2 % . Дебело черво 7.0 %
Дебело черво 7.4 % . Яйчници 5.8 %
Пикочен мехур 6.2 % . Стомах 4.6 %
Ларинкс 3.5 % . Право черво 4.7 %
Други 30.8 % . Бял дроб 3.9 %
. . . Други 24.9 %

Източник: Фондация “Борба с рака”