Tyxo.bg counter

Tag Archives: метастаза

Стадии на рака

Определяне на стадия според TNM/UICC-AJCC класификацията (AJCC Cancer Staging Handbook 6th Edition 2002). Всяка буква се характеризира със състояние, отговарящо на латинските букви “T” – първичен тумор, “N” – регионални лимфни възли , “M” – далечни метастази, които са показани в таблици 1, 2 и 3.

Източник: The American Joint Committee on Cancer
Таблица 1. Първичен тумор

Първичен тумор (T) Tx Първичния тумор не може да се оцени
T0 Няма данни за първичен тумор
Tis Ca. in situ – ранен стадий на рак, който не се е разпространил към съседните тъкани
T1-T4 Размер и/или степен на първичния тумор

Таблица 2. Регионални лимфни възли

Регионални лимфни възли (N) Nx Регионалните лимфни възли не могат да бъдат оценени
N0 Няма метастази в регионалните лимфни възли
N1-N3 Участие на регионалните лимфни възли (номер и/или степен на разпространение), размер и/или степен на първичния тумор

Таблица 3. Далечни метастази

(M) Далечни метастази Mx Наличието на далечни метастази не е оценено
M0 Няма наличие на далечни метастази (ракът не се е разпространил в други части на тялото)

Всеки тип рак има своя специфична система за класификация, така че буквите и цифрите не винаги означават едно и също нещо.

Специфични стадии на ракови заболявания

Стадии при рак на стомаха Стадии на рак на дебелото и правото черво
Стадии при рак на гърдата

Рак на тестиса

Самоизследване и ранно откриване на рака на тестиса

Това заболяване представлява около три процента от всички злокачествени тумори при мъжете. Най-често се среща в млада възраст, като повече от две трети са във възрастта между 20 и 40 години. Обикновено появата му е едностранна. Причините за заболяването не са изяснени. Известни са няколко вида злокачествени тумори на тестиса, като тяхното определяне става чрез микроскопско изследване.

Началото на заболяването е нехарактерно и поради това много често се закъснява с навременното поставяне на диагнозата. Развитието му е различно — понякога протича бавно и безсимптомно, а в други случаи — бързо, с поява на метастази в съседни или по-отдалечени органи.

Признаци

Един от първите признаци на заболяването е увеличаване на тестиса, придружено или не от болка. При опипване тестисът е грапав, с нееднородна плътност, възловат. При напредване на заболяването и излизане на процеса извън тестиса могат да се появят болки в кръста и в корема, а при обхващане на уретерите — болки наподобяващи бъбречни кризи. В някои случаи може да се появи двустранно увеличение на млечните жлези (т.н. гинекомастия).

Развитието на метастази в белите дробове се придружава от кашлица, задух, понякога кръвохраче-не. Възможно е да се повиши телесната температура и да се променят стойностите на някои кръвни показатели.

За правилното и навременно диагностициране на заболяването от особено значение е опипването на тестисите и на техните придатъци от лекар специалист в легнало и изправено положение на пациента, което трябва да се извърши внимателно, без да причинява болка. Характерно за нормалния тестис е неговата плътна еластичност и изпитването на неприятно чувство от пациента.

Много важно условие за поставяне на диагнозата е при увеличен тестис, на който се опипва епидидима (придатъка на тестиса) с нормална главичка и опашка, да се мисли за тумор на тестиса. Кордонът и семепроводът най-често не са променени, освен в случаите, когато заболяването е напреднало и е обхванало и тях.

При наличие на туморна маса в корема и липсващ тестис от същата страна винаги трябва да се мисли за рак на тестис, който не е на обичайното си място в скроталната торбичка.

Особено важно е, при опипване на тестиса да се установи наличието на браздата между тестиса и епидидима, която съществува нормално. Епидидимът е разположен върху тестиса от горния до долния му полюс, така че го покрива и нормално е встрани, малко външно и назад.

В случаите, когато около тестиса има излив на течност, границата между него и епидидима може да бъде трудно доловима. Наличието на течност може да затрудни и опипването на тестиса.

Поставянето на диагнозата трябва да бъде подкрепено от ехографско и рентгеново изследване на тестисите, а в някои случаи и от други изследвания. Задължително е при съмнение за заболяване, да се потърси консултация със специалист уролог, който ще уточни диагнозата и ще определи начина на лечение.

От особено значение за навременното поставяне на диагнозата и за успешното лечение са здравната просвета на мъжете относно признаците на заболяването и периодичното самоизследване на тестисите.

Простата техника за самостоятелния преглед на тестисите (СПТ), описан в тази дипляна спада към тази категория. Редовно извършван СПТ е важен здравен навик. За някои мъже той може да се окаже нещо повече — да им спаси живота.

Защо да правим СПТ

Ракът на тестисите е по-рядък от много други форми на раково заболяване и се среща най-често при млади мъже на възраст 15-40 години. Много хора не познават това заболяване, защото е рядко и се появява във възрастова група, която обикновено е в разцвета на силите си. Лечението е много по-лесно, ако симптомите се открият рано. СПТ е прост метод за ранно откриване на заболяването и увеличава ефективността от лечението.

Какво представлява СПТ

СПТ включва рутинен преглед на тестисите за някои видими изменения. Обикновено тестисите слизат в скротума (кожния сак под пениса) преди или кратко време след раждането (фиг. 1). При мъже, при които тестисите не са слезли правилно, рискът да заболеят от рак на тестиса е по-голям. Ако липсва един от тестисите Ви, посъветвайте се незабавно с Вашия лекар.

Как да извършвате СПТ и какво да търсите

СПТ трябва да се провежда редовно поне веднъж в месеца. Най-добре това се извършва по време или малко след гореща баня, когато кожата на скротума е отпусната и това прави прегледа по-лесен. Това, за което трябва да следите е има ли промяна в сравнение с нормалното усещане при опипване. – Обхванете тестисите и скротума в дланта си и отбележете размера им (фиг. 2). Не е необичайно единият тестис да е по-голям от другия, но ако имате усещането, че някой от тях тежи повече от другия, това би могло да бъде указание за начален рак. – Прегледайте всеки тестис. С двете ръце внимателно претъркаляйте всеки тестис между палеца и показалеца и опипайте епидидима (фиг. 3). – Проверете тестисите за наличието на малки бучки или неравности, а също за увеличение или промяна в твърдостта Насочващи симптоми могат да бъдат усещане за придърпване или тежест в скротума, тъпа болка в долната част на корема.

Понякога туморът произвежда хормони, които могат да доведат до увеличение на гръдните жлези, или до повишена чувствителност в тях.

Какво да направите, ако забележите нещо нередно

Консултирайте се незабавно със специалист. Не забравяйте, че много от описаните по-горе симптоми могат да се дължат на състояния, които нямат връзка със злокачествените изменения, но това трябва да определи само лекарят специалист.

Д-р Владимир Марков

Как да извършвате СПТ и какво да търсите

СПТ трябва да се провежда редовно поне веднъж в месеца. Най-добре това се извършва по време или малко след гореща баня, когато кожата на скротума е отпусната и това прави прегледа по-лесен. Това, за което трябва да следите е има ли промяна в сравнение с нормалното усещане при опипване. – Обхванете тестисите и скротума в дланта си и отбележете размера им (фиг. 2). Не е необичайно единият тестис да е по-голям от другия, но ако имате усещането, че някой от тях тежи повече от другия, това би могло да бъде указание за начален рак. – Прегледайте всеки тестис. С двете ръце внимателно претъркаляйте всеки тестис между палеца и показалеца и опипайте епидидима (фиг. 3). – Проверете тестисите за наличието на малки бучки или неравности, а също за увеличение или промяна в твърдостта Насочващи симптоми могат да бъдат усещане за придърпване или тежест в скротума, тъпа болка в долната част на корема.

Понякога туморът произвежда хормони, които могат да доведат до увеличение на гръдните жлези, или до повишена чувствителност в тях.

Какво да направите, ако забележите нещо нередно

Консултирайте се незабавно със специалист. Не забравяйте, че много от описаните по-горе симптоми могат да се дължат на състояния, които нямат връзка със злокачествените изменения, но това трябва да определи само лекарят специалист.

Д-р Владимир Марков

Източник: Фондация “Борба с рака”

Рак на белия дроб

Какво трябва да знаем за рака на белия дроб?

Разпространение и профилактика

Ракът на белия дроб е най-разпространеното злокачествено новообразувание при мъжете в световен мащаб и едно от най-честите заболявания при жените. Годишно от рак на белия дроб в България заболяват над 3500 души и почти толкова умират. Най-засегнато е населението над 60 години, но има тенденция за по-бързо нарастване на заболяемостта във възрастта 35-64 години.

Опитът на страните от Запада Европа и Америка показва, че най-добрият начин да предотвратим или ограничим заболяването е разработването и ефективното действие на национална програма за борба с тютюнопушенето.

Устройство и функция на белия дроб

Белият дроб представлява чифтен орган, изграден от еластична пореста тъкан. Той е част от дихателната система и е разположен в гръдната кухина. Двата бели дроба са разделени помежду си от медиастинума – област, в която се намират сърцето, трахеята, хранопровода и множество лимфни възли. Всеки бял дроб има отделни части, наречени лобове. Десният бял дроб има три лоба, а левият – два. Когато вдишваме, въздухът навлиза в нашето тяло през носа или устата, след това преминава през ларинкса и трахеята и попада в белите дробове през левия и десен главни бронхи. В белите дробове главните бронхи се разделят на по-малки бронхи , на още по-малки бронхиоли, които завършват с тънки разширения, наречени алвеоли. Белите дробове доставят кислород на тялото, когато вдишваме и изхвърлят от него въглероден двуокис, когато издишваме.

Какво представлява ракът?

Ракът е група от над 100 различни заболявания. Появява се, когато нормалните клетки се променят и размножават без контрол или някакъв ред и образуват туморна маса. Туморите могат да бъдат доброкачествени и злокачествени. Злокачествените се наричат рак. Обикновено, туморът започва като малко образувание без оплаквания. Трябва да минат няколко години, докато той се установи при преглед или предизвика определени оплаквания. Някои тумори нарастват и се развиват по-бързо от други. Разпространението на рака става по кръвен и лимфен път. По този начин, раковите клетки попадат в други места на тялото и там се развиват като нови тумори, наречени метастази.

Ракът на белия дроб се разпространява в лимфните възли или съседни тъкани в гръдния кош (включително и другия бял дроб). Той метастазира и в други органи на тялото, като кости, мозък или черен дроб.

Какви са причините за поява на рак на белия дроб?

Най-честата причина за рак на белия дроб е тютюнопушенето. Цигареният дим съдържа много канцерогени – вредни субстанции, които променят клетките. С времето тези променени клетки се израждат в ракови.

По безспорен начин е установено, че ако хората не пушат, хиляди живота годишно могат да бъдат спасени. Ето защо, Световната здравна организация предприема строги мерки против тютюнопушенето във всички страни по света.

Тютюнопушенето е най-важната, но не и единствена причина за рак на белия дроб. Пасивното тютюнопушене (работа или съжителство в стая, където се пуши) също увеличава риска от заболяване при непушачи.

Въздействието (експозицията) на някои канцерогени на работното място като йонизираща радиация, радон, азбест и др., също повишават риска от рак на белия дроб. Рискът се увеличава значително, ако работниците са пушачи. Трябва стриктно да се спазват правилата за безопасна работа, за да се намали този риск.

Видове рак на белия дроб

Ракът на белия дроб се разделя на два основи хистологични вида – недребноклетьчен и дребноклетъчен. Туморните клетки на всеки един от тях се размножават и разпространяват по различен начин, което определя лечението. Недребноклетъчният рак е по-разпространен от дребноклетъчния . Той бива три вида, в зависимост от клетките, които го изграждат. Плоскоклетъчният (епидермоиден), е най-честият вид при мъжете, започва своето развитие по-често в бронхите. Аденокарциномът най-често засяга периферията на белия дроб и е по-разпространен при жените или при хора, които никога не са пушили. Едроклетьчният карцином е група от различни видове , които имат големи клетки и засягат по-често периферните части на белия дроб.

Дребноклетьчният карцином е изграден от специфични клетки, наречени тип “овесено зърно”, расте сравнително бързо и бързо се разпространява в другите органи или тъкани.

Симптоми на заболяването

Първоначално, ракът на белия дроб протича без-симптомно и се открива случайно при рентгеново изследване. Най-честите симптоми на заболяването са кашлица, бодежи или постоянна болка в гърдите, хрипове, дрезгав глас, задух, чести пневмонии или бронхити, кръвохрак или кървави жилки в храчката.

Освен това, заболяването може да протече с някои симптоми, които не са характерни само за рак на белия дроб като умора, отпадналост, загуба на апетит и тегло. Ако заболяването е засегнало и други органи може да се появи главоболие, болка, костни фрактури и др.

Не забравяйте, че само опитен специалист може да
прецени дали симптомите са в резултат на раково заболяване или се дължат на друга причина.

Диагностициране на белодробния карцином

За да се установи причината за описаните симптоми лекарят ще Ви попита за наличието на раково заболяване във Вашето семейство, тютюнопушене и професионален маршрут. Ще Ви прегледа и ще Ви назначи рентгенова снимка. Белият дроб може да се изследва и с други визуални методи като компютьр-томограф (КТ), при който се прави серия от рентгенови снимки с помощта на компютър.

Изследването под микроскоп на клетки от белия дроб представлява по-сигурен начин за установяване на раковия процес. Наличието на злокачествени клетки може да се открие в храчка или в материал, взет от белия дроб с помощта на биопсия. При това изследване се прилага една от следните техники:

  • Бронхоскопия – при този метод, с помощта на тънка гъвкава тръбичка се влиза през носа или устата и се оглеждат трахеята, бронхите и вътрешността на белия дроб. С щипка се взимат малки проби от тъканта, които се изследват под микроскоп;
  • Тънкоиглена аспирационна биопсия – това е процедура, при която със специална игла се прониква през гръдната стена в тумора и се взима материал за морфологично изследване;
  • Торакоцентеза – метод, при който с помощта на игла се аспирира течност, за изследване на туморни клетки и от плевралната кухина.

Съществуват и други специални техники за диагностициране на заболяването. Те допринасят за изясняване разпространението на раковия процес, а именно:медиастиноскопия, изследване с радиоизотопи, ядрено-магнитен резонанс и др. При съмнение за метастази материал за изследване под микроскоп (биопсия) може да се вземе от лимфен възел, черен дроб или друг засегнат орган.

Методи на лечение

Терапевтичното поведение при рак на белия дроб е комплексно и се определя от екип специалисти. При съставяне на лечебния план се взимат под внимание много фактори, включително вида на раковите клетки, размера и локализацията на тумора, разпространение на заболяването (стадия). Отчита се възрастта на пациента, миналите заболявания и общото здравословно състояние. Обичайните методи на лечение са хирургия, лъчетерапия и химиотерапия, които могат да се прилагат самостоятелно или в комбинация. Хирургичният метод цели оперативно отстраняване на тумора, когато това е възможно. Ако заболяването е локализирано и се отстранява само малка част от белия дроб операцията се нарича сегментна резекция. При премахване на засегнат лоб се прави лобектомия, а при отстраняване на десния или левия бял дроб – пулмонектомия. Лъчетерапията използва високо-енергийни източници на лъчение, които умъртвяват раковите клетки и спират по-нататъшното им развитие и размножаване. Тя се прилага локално и въздейства само на третираната област Лъчетерапията се провежда на лечебни сеанси в специализирани отделения или клиники. При химиотерапия лечението се провежда с лекарства, наречени цитостатици, които се вкарват в организма и се разнасят по кръвния поток. Така, те достигат до всяка част на тялото и затова този лечебен метод се нарича системен. Химиотерапията се провежда на цикли – лечебен период последван от период за възстановяване и т.н.

При недребноклетъчен рак на белия дроб основният метод на лечение е хирургичния. Когато е невъзможно да се проведе оперативно лечение и при наличието на големи туморни маси се прилага лъчетерапия. Тя е обичаен метод за болни, при които заболяването е разпространено. Някои пациенти минават и на хирургично лечение и на лъчетерапия, а други и на химиотерапия. Когато заболяването е много разпространено (генерализирано) се прилага такъв метод, който облекчава болката или намалява другите симптоми. При дребноклетьчния карцином, много често, в момента на поставяне на диагнозата заболяването вече се е разпространило в далечни части на тялото. В този случай, за да се въздейства върху всички ракови клетки, лекарите най-често прилагат химиотерапия. Обикновено, се включва комбинация от две или повече лекарства.

Много е трудно ефекта от противотуморното лечение да се ограничи само до засегнатите клетки. Често, в хода на лечението, се засягат и здрави тъкани и органи, което води до появата на нежелани странични ефекти. Те зависят от вида, дозата и продължителността на лечението, така че, независимо кой терапевтичен подход се избира от специалистите, винаги се цели свеждането до минимум и на страничните ефекти.

Повечето хора с раково заболяване искат да знаят повече за него и за възможните избори на поведение. По този начин, те активно участват в диагностично-лечебния процес и при взимането на решения, свързани със заболяването. Вашият лекуващ лекар най-добре ще отговори на поставените от Вас въпроси – колко е разпространено заболяването, с какви методи ще се лекува, колко успешни ще бъдат те и др. Лекарят-онколог може да Ви запознае с възможностите за участие в научни проучвания с нови лекарствени средства, наречени клинични изпитвания.

Повече информация, компетентна помощ и лечение може да получите в специализираните лечебни заведения в страната.

Доц. Здравка Валерианова

Български национален раков регистър

Източник: Фондация “Борба с рака”

Рак на гърдата

Стандарт за лечение на рак на млечната жлеза (рак на гърдата)

Източник: Българско хирургическо дружество

ПРЕЖИВЯЕМОСТ

Средната 5-годишна преживяемост при европейските жени, диагностицирани през периода 1978 –1989 г. нараства от 65.8% (1978-1980 г.) на 74.3% (1987-1989 г.). Данните за САЩ показват, че релативната 5-годишна преживяемост след диагностициране е 88%, 10-годишната– 80%, 15-годишната – 71% и 20-годишната – 63%. Пет-годишната относителна преживяемост е сравнително по-ниска при жените, диагностицирани преди 40 години (82%) в сравнение с жените на възраст 40-74 год. (89%) и тези над 75 год. (88%). Това се обяснява с по-агресивните тумори в тази възрастова група и по-ниския отговор на хормонална терапия при младите жени в сравнение с по-възрастните. По-големият размер на тумора при диагнозата също е свързан с намаляване на преживяемостта. Трябва да се отбележи, че показателите на преживяемостта понастоящем отразяват терапевтичото поведение при жените с РМЖ в миналото и не са резултат от постигнатите успехи в ранната диагностика и лечението през последните години. Наблюдаваната 5-годишна преживяемост при жените с РМЖ в България е 56,4%, а 10-годишната преживяемост 32,4% за всички стадии.
Смъртните случаи също се увеличават (от 796 през 1976 г. на 1 245 през 2006 г.), което отрежда първо място на РМЖ в структурата на онкологичната смъртност при жените в страната, но това е и световна тенденция.

ЕТИОЛОГИЯ И РИСКОВИ ФАКТОРИ

Причините за възникване на РМЖ са комплексни, като включват множество рискови фактори, но за нито един от тях не са открити особено високи стойности за така наречения относителен риск. Възоснова на проученото значение на множеството рискови фактори те се разделят на две групи нискорискови и високорискови.

  1. Ниско рискови фактори
    • Репродуктивни фактори – РМЖ се среща по-рядко при жени с повече и по-ранни раждания
    • Хранене – Затлъстяването, злоупотребата с хормони и алкохол увеличават риска
    • Екзогенни хормони – употребата на противозачатъчните средства, както и естрогените и естрогензаместителната терапия повишават риска.
    • Йонизиращи лъчения – риска е пропорционален на общата доза и е един от най-изявените канцерогенни рискове, особенно при младата възраст.
  2. Високорискови фактори
    • Фамилно засягане – при наличието на рак при майка, сестра или роднини от втора линия, заболяват 15-20% от жените и то в по-млада възраст и риска е 2 до 3 пъти по-висок.
    • BRCA1 и BRCA2 гени – инактивирането им води до отпадане на туморната супресия и клетките излизат от контрола на нормалните регулаторни механизми. Унаследяването на мутацията в BRCA1 гена повишава риска от 50% до 87%. Мутациите в BRCA2 гена са причина не само за ранно настъпващ карцином при жените, но и при мъжете.
    • Доброкачествени заболявания на гърдата – това е много хетерогенна група жени с мастопатия, фиброаденом, интрадуктален папилом и др. Тяхното наличие не носи значим риск, но при тежка атипия с хиперплазия той е 6 до 8 пъти по-висок.
    • Предшестващ рак на гърдата – При около 1/3 от жените с дуктален карцином in situ – се развива инвазивен рак в същата гърда в периода 10 – 18 години. При жени с лобуларен карцином in situ, който не се лекува, се развива в по-късен период карцином на същата гърда 15-20% от случаите, а в другата гърда 10-15%. При наличие на инвазивен рак в едната гърда съществува два пъти по-висок риск за другата гърда в сравнение с жени без карцином.

СКРИНИНГ

Високият процент на късно диагностицираните жени е един от основните проблеми при РМЖ. Така например през 2003г. новодиагностицираните случаи в ІІІ и ІV стадий са 28,3%, колкото и през 1981г. От друга страна от 2001г. стартира Национална кампания за борба с рака на гърдата в България, което даде своите резултати. През 2006г. диагностицираните в І-ви стадии са се удвоили в сравнение с 1986г. Липсата на Национална програма за скрининг при РМЖ в България е един от основните фактори, оказващ влияние както върху ранната диагностика, така и върху преживяемостта. Организирания скрининг представлява мамографско изследване най-малко на 60-70% от популацията жени на възраст от 50 до 70г. Първото изследване включва рентгенова мамография в две проекции, а след това в една. Мамографското изследване се извършва през 2 или 3 години. Всички доказани или съмнителни случаи се доизследват и лекуват. Тази система осигурява намаляване на смъртността до 30%. Дискотабилна е възрастта 40-49г. за скрининг, но последните публикации, както и тенденцията за „подмладяване” на заболяването, показват ползата от профилактична мамография на 2 години успоредно със специализираните прегледи веднъж годишно.

ДИАГНОСТИКА

Всички болни със съмнително уплътнение в гърдата трябва да бъдат изследвани с три метода – клинично изследване включващо анамнеза, оглед и палпация (84% точност), визуализиращ метод – мамография или ултразвуково изследване (78% точност) и тънкоиглена аспирационна биопсия ТАБ (91% точност). Когато най-малко едно от изследванията е положително, точността на тройното изследване е 89%. Ако и трите изследвания са положителни точността е 99%.
Поставяне на окончателната диагноза се осъществява чрез ексцизионна биопсия, като стандартен метод за хирургична диагностика. Тя трябвада бъде направена като секторална резекция включваща тумора и заобикалящата го нормална тъкан на гърдата на около 2 до 3 см. с последващо гефрирно хистологично изследване и непосредствено радикално лечение, съобразно решението на мамологичната комисия.
С цел стадиране са необходими следните изследвания:

  • Пълна кръвна картина, включително биохимия
  • Рентгенография на гръбначен стълб и тазови кости
  • При стадий над ІІА се препоръчва сцинтиграфия на кости
  • Рентгенография на бял дроб
  • Ехография на коремни органи
  • При необходимост КТ на коремни органи
  • Гинекологичен преглед – консултация
  • Консултация със съответен специалист при придружаващи заболявания
  • Изследване нивата на туморните маркери СЕА и СА 15-3

Патология
Измежду всички случаи на рак на млечната жлеза инвазивният дуктален карцином е най- често срещаният хистологичен тип 70% до 80% от случаите.

  • Дуктален карцином – интрадуктален, инвазивен с доминираща интрадуктална компонента, инвазивен недиференциран, комедо карцином, инфилтративен, медуларен с лимфоцитна инфилтрация, муцинозен, папиларен, скирозен, тубуларен и д.р.
  • Лобуларен карцином – in situ, инвазивен с доминираща in situ компонента, инвазивен карцином.
  • Карцином на зърното – Болест на Пейджет,  Болест на Пейджет с интрадуктален карцином,Болест на Пейджет с инвазивен дуктален карцином
  • Други – недиференциран карцином
  • Тумори, откривани в гърдата, но некласифицирани като типични  – филодес, ангиосарком , първичен лимфом.

Метастазиране

Рака на млечната жлеза метастазира по лимфен  път и ангажира регионалните лимфни вериги, кожата, яйчниците и мозъка. По хематогенен път ангажира черния дроб, белия дроб и костите. Освен това РМЖ може да метастазира чрез директна инвазия в съседни тъкани на гърдата и по дуктусите на млечната жлеза.

СТАДИРАНЕ И ПРОГНОЗА

Определяне на стадия при РМЖ
Стадия на доказаното раково заболяване се определя два пъти:  1/ Клиничен стадии в предлечебен план, който определя стратегията на терапевтичното поведение. 2/ Патоанатомичен стадии след хирургичното лечение, което допълва първото стадиране с данни от хирургично лечение и подробни хистологични изследвания с определяне на прогностичните и предиктивни признаци на заболяването.

Хистологична диагностика
При определяне на клиничния стадии се използва информация от клиничното изследване, данни от визуализиращите методи и макроскопски данни от хирургическото лечение. При хистологичното заключение се определят Т-размерите на тумора в мм. до инвазивната част на тумора, при множествени тумори Т-се определя от размера на най-голямата лезия, като се отбелязват размерите и на всички останали. При наличието на двустранни карциноми всеки се класифицира поотделно. Болестта на Paget, когато няма подлежащ тумор се класифицира като Тis. Когато има подлежащ инвазивен тумор класифицирането е според размерите на този тумор. Ретракция на мамилата може да има при разлечни по размери тумори  тя не променя класифицирането им.

Терапевтичното поведение се формулира като резултат преди всичко от категориитена първичния тумор – размера на тумора (Т), състоянието на регионалните лимфни възли (N), далечното метастазиране (М), статус на стероидните рецептори на тумора (ER, PR),  HER-2 рецептор, менопаузалния статус и общото състояние на пациента.

Стадии на рака на млечната жлеза

Всяка буква се характеризира със състояние, отговарящо на латинските букви “T” – първичен тумор, “N” – регионални лимфни възли , “M” – далечни метастази, които са показани в таблици 1, 2, 3 и 4.

Таблица 1. Стадии на рак на млечната жлеза

Стадий 0 Tis N0 M0
Стадий І T1 N0 M0
Стадий ІIА T0 N1 MO
T1 N1 MO
T2 N0 M0
Стадий ІIВ T2 NI M0
T3 N0 M0
Стадий ІІІА T0 N2 M0
T1 N2 M0
T2 N2 M0
T3 N1 M0
T3 N2 M0
Стадий ІІІB T4 N0 M0
T4 N1 M0
T4 N2 M0
Стадий ІІІC Всяко T N3 M0
Стадий ІV Всяко Т Всяко N M1

Таблица 2. Първичен тумор

Първичен тумор (T)

 

 

Tx Първичния тумор не се открива
T0 Няма данни за първичен тумор
Tis Дуктален карцином in situ (DCIS), лобуларен карцином in situ (LCIS), Болест на Пейджет на зърното без тумор ( Пейджет асоцийран с тумор се класифицира в зависимост от размера на тумора )
T1 Тумор, ненадвишаващ 2 см в най- големия си размер

    • Т1 mic  микроинвазия не по-голяма от 0,1см в най-големия си размер
    • Т1а Тумор по-голям от 0,1см , но ненадвишаващ 0,5см
    • Т1в Тумор по-голям  от 0,5см , но не по-голям от 1,0см
    • Т1с Тумор по-голям от 1,0см , но не по-голям от 2,0см
T2 Тумор от 2,0 см до 5,0см
T3 Тумор по-голям от 5,0см
T4 Тумор с ангажиране на околни структури , независимо от размера

  • Т4а Придърпване на гръдна стена без пекторална мускулатура
  • Т4в Едем( включително кожа тип поротокалова кора ) или разязвяване на кожата на гърдата  или сателитни кожни метастази в същата гърда
  • Т4с- белези от Т4а и Т4в заедно
  • Т4d- карциноматозен мастит

Таблица 3. Регионални лимфни възли

Регионални лимфни възли (N) Nx Регионалните л.в. не могат да бъдат установени
N0 Няма метастази в регионалните л.в.
N1 Подвижни метастатични лимфни възли от същата страна
N2 Неподвижни или в пакет метастатични лимфни възли от същата страна         

      • N2a Метастатични лимфни възли от същата страна срастнали в пакет или спрямо околни структури.
      • N2b  интрамамарни метастатични лимфни възли
N3
  • N3a Метастатични лимфни възли подключично от същата страна  с или без аксиларни лимфни възли.
  • N3b Метастатични лимфни възли  хомолатерално  интермамарно разположени и аксиларни лимфни възли.
  • N3c Метастази в хомолатерани надключични лимфни възли

Таблица 4. Далечни метастази

(M) Далечни метастази Mx Наличието на далечни метастази не е установено
M0 Няма наличие на далечни метастази
M1 Налични са далечни метастази

ПРОГНОСТИЧНИ ФАКТОРИ

Най-важните прогностични фактори са състоянието на лимфните възли, размерите на тумора, хистологичната степен и статусът на хормоналните рецептори.

Състояние на лимфните възли
Броят на засегнатите аксиларни лимфни възли е най-важният прогностичен фактор. Между болните със засегнати лимфни възли от 1 до 3 имат по-благоприятна прогноза. Чрез имунохистохимичен метод с използване на моноклонални антитела могат да бъдат доказани метастази в лимфните възли при 10- до 20% от случаите, които са определени като негативни според стандартното изследване.

Размери на тумора
Болните с инвазивен дуктален или лобуларен карцином по-малки или равни на 1,0 см. имат 88% шанс да преживеят без рецидив 20 години.

Състояние на хормоналните рецептори
Туморите с положителни естроген рецептори се повлиявата по-добре от хормоналното лечение и имат по-добра прогноза.

Хистопатология
Ядрената степен е индикатор за степента на диференциация. Болните при които туморите имат втора и трета степен имат по-лоша прогноза.

S-фаза
Показва степента на клетъчна пролиферация. Високата S-фаза показва по-лоша прогноза.

ДНК плоидност
Диплоидните тумори са свързани с добра прогноза.

Нотингамски прогностичен индекс
При мултивариационен анализ три прогностични фактора запазват самостоятелно значение – размерите на тумора, хистологичната степен и състоянието на лимфните възли. С този индекс болните се разделят на три групи: болни с дорба, средна и лоша прогноза

Her2 протоонкогени
В последните години оценката на Her2  се наложи като терапевтичен критерии и прогностичен маркер при РМЖ. Туморите на Her2  негативни пациенти имат по-добър терапевтичен отговор към Тамоксифен, докато туморите с Her2  позитивни пациенти показват резистентност, но добре се повлияват от херцептин.

Р53 туморно супресорен ген
Загубата на нормалната Р53 функция е критичен етап от инициацията и прогресията на канцерогенезата. Мутации в Р53 се установяват в 50% от човешките тумори.

Катепсин D
Високите стойности са свързани с лоша прогноза.

Микрометастази в костния мозък
С моноклонални антитела са доказани микрометастази в костния мозък и са определени при 55% от болните, при които имат  метастази в лимфните възли и при 31% от болните, при които няма метастази в лимфните възли. Установено е, че болните с положителна находка имат по-лоша прогноза.

Перитуморна лимфна инвазия
Перитуморната лимфна инвазия заедно с мутациите на Р53 и туморните размери се сочат като независими прогностични фактори.

ЛЕЧЕНИЕ

Лечението се определя, провежда, оценява и коригира от екип специалисти, формиращи мамологичните комисии.
Хирургичното лечение, самостоятелно или в комбинация с други лечебни методи, е основен метод за лечение на рака на гърдата. Задачите на хирургията са:

  1. Да осигури диагностиката
  2. Да осигури прогностичните фактори
  3. Да участва в локо-регионалното лечение
  4. Да запази и възстанови гърдата

Оптималното стандартно лечение на инвазивния рак на гърдата се състои в отстраняване на формацията и изпращането й за гефрирно изследване, като при потвърждаване на малигненост се преминава към консервативна или радикална оперативна техника включваща и дисекция на аксиларните лимфни възли.

Консервативното хирургично лечение може да бъде лумпектомия – остраняване на тумора и минимум 1 см. здрава тъкан около него или квадрантектомия – остраняване на тумора и минимум 3 см. здрава тъкан около него заедно с надлежащата кожа, подлежащата мускулна фасция със или без аксиларна дисекция.

Радикалното оперативно лечение – модифицирана радикална мастектомия (операцията на Patey) включва отстраняване на млечната жлеза заедно с надлежащата кожа и подлежащата фасция на големия пекторален мусукл и дисекция на аксиларните лимфни възли с или без отстраняване на малкия пекторален мускул. Класическата в миналото операция на Halsted се използва изключително рядко и има за цел постигане на радикалност в локален аспект. Семплата мастектомия е индицирана като операция за „чистота” или когато не е възможно да се осъществи по-голяма операция.

Реконструктивното лечение след мастектомия трябва да бъде интегрална част при жени болни с рак на гърдата, като реконструкцията чрез експландери, или трансфер на собствена тъкан, може да се извърши по време на операцията или впоследствие.

Неоадювантна терапия
Неоадювантната химиотерапия се прилага при болни в ІІ А и ІІ В стадий с цел намаляване размера на тумора и извършване на органосъхраняващи операции. Прилага се при локално авансирал ІІІ А, ІІІ В и ІІІ С стадий с оглед създаване на възможност за оперативно лечение и подобряване преживяемостта. При прогресия на първичния тумор в хода на неоадювантната химиотерапия се преминава към алтернативно локално лечение (лъчелечение и оперативно лечение). Ефекта от неоадювантната химиотерапия може да бъде визуализиран с радионуклеидна сцинтиграфия с туморотропен радиофармацефтик – MIBI.

Подбора на хирургичната техника – лумпектомия, квадрантектомия или радикалното оперативно лечение – мастектомия, зависят от съвкупност от фактори, които са разгледани по стадии.

 

ДУКТАЛЕН КАРЦИНОМ IN SITU (DCIS)
DCIS  се характеризира като неинвазивен , но може да прогресира в инвазивен рак на млечната жлеза. Тъй като в редки случай DCIS  може да бъде палпиран в 80% от случаите диагнозата се поставя мамографски. До скоро  обичайно лечение на DCIS  бе мастектомията. Предвид успеха на консервативната гръдна хирургична техника (органосъхраняващи операции) в комбинация с лъчетерапия в случаите на инвазивен карцином тя бе предпочетена и в случаите на неинвазивен.

След отстраняване на формацията и околна тъкан в защитна зона минимум 10мм. (стандарт 20-30 мм.) и доказване на негативни резекционни линии хирургичното лечение може да бъде последвано от лъчетерапия с доза до 50 Gy в зависимост от хистологичния вид на тумора.

Възможности при лечението на пациенти с DCIS

  1. Органосъхраняваща хирургия (отстраняване на формацията и околна тъкан в здраво – чисти резекционни линии) и лъчетерапия с или без лечение с Тамоксифен.
  2. Органосъхраняваща хирургия без лъчетерапия.
  3. Радикална мастектомия с или без Тамоксифен.

 

ЛОБУЛАРЕН КАРЦИНОМ IN SITU (LCIS)
Терминът LCIS  е подвеждащ и се употребява повече в контекста на лобуларна неоплазия и погрешно често се смята за преканцерозна лезия. В действителност той е по- скоро маркер за детекция на жени изложени на значително по-голям риск за развитие на инвазивен карцином на млечната жлеза.
Рискът за развитие на рак на млечната жлеза при  тях нараства дори преди  20 годишна възраст . При развитие на карцином хистологично превалира дуктален над лобуларен тип, характеризира се с мултицентричност и е често билатерален.
Профилактичната билатерална мастектомия  в много   хирургични клиники е смятана за твърде агресивен метод. Аксиларна дисекция не е водеща при LCIS.

Възможности за лечение:
      1. След диагностична биопсия извършване на ексцизионна в хистологично доказани здрави тъкани. Наблюдение – веднъж годишно мамография и на 3 до 6 месеца специализиран клиничен преглед.
      2. Терапия с Тамоксифен за намаляване на вероятноста за развитие на карцином в последствие.
      3. Двустранна профилактична мастектомия без аксиларна дисекция.

 

ИНВАЗИВЕН КАРЦИНОМ
ХИРУРГИЧЕСКО ЛЕЧЕНИЕ НА ЛЕЗИИ, КОИТО НЕ СЕ ОПИПВАТ В ГЪРДАТА
Обикновенно това са лезии открити при скрининга с мамография за рак на гърдата. Те не могат да бъдат опипани. За тях се съди по рентгеновия образ. Отбелязването на зоната, която подлежи на ексцизия става или с инжектиране на оцветяваща субстанция, или  поставянето на маркер – метална нишка с кукичка, което позволява на хирурга да отстрани точно определена тъкан. Рентгеновото изследване на отстранената тъкан позволява да бъде определено дали зоната е точно тази, която е трябвало да бъде отстранена.

ЛЕЧЕНИЕ НА БОЛНИ В   І  И ІІ  СТАДИЙ

Оптималното стандартно лечение на ранния инвазивен рак на гърдата се състой в отстраняване на формацията и изпращането й за гефрирно изследване и при потвърждаване на малигненост се преминава към консервативна или радикална оперативна техника включваща и дисекция на аксиларните лимфни възли. Естроген и прогестеронови рецептори на тумора се изследват от материал взет от първичния тумор по време на операцията. Допълнителните характеристики на тумора се доизясняват от патоанатомичния препарат – хистологичен тип, пролиферативна активност,  човешки епидермален растежен фактор 2 рецептор (HER2) и др.

Консервативното хирургично лечение може да бъде лумпектомия – отстраняване на тумора и минимум 1 см. здрава тъкан около него, или квадрантектомия – отстраняване на тумора и минимум 3 см. здрава тъкан около него заедно с надлежащата кожа и подлежащата мускулна фасция.

Радикалното оперативно лечение – модифицирана радикална мастектомия (операцията на Patey) включваща отстраняване на млечната жлеза заедно с надлежащата кожа и подлежащата фасция на големия пекторален мускул и дисекция на аксиларните лимфнивъзли с или без отстраняването на малкия пекторален мускул. Класическата в миналото радикална мастектомия по Halsted (с отстраняване и на големия и малък пекторален мускул) се използва изключително рядко, когато имаме ангажиране на пекторалната фасция или пекторалните мускули и тяхното отстраняване цели постигане радикалност в локален аспект. Семплата мастектомия е индицирана при болни, които имат далечни метастази, когато се прави операция за „чистота”, или когато не може да се направи по-голяма операция, заради общото състояние, или при болни, при които е възникнал рецидив след консервативно хирургично лечение.

Аксиларната дисекция е от особено значение за стадиране на тумора и избор на следоперативно терапевтично поведение. Обема на дисекцията стандартно трябва да обхваща І ниво (лимфните възли, разположени латерално от латералния ръб на малкия пекторален мускул), ІІ ниво (лимфните възли зад пекторалния мускул) и ІІІ ниво (лимфните възли медиално от медиалния ръб на малкия пекторален мускул или апекса на аксилата). Адекватната аксиларна дисекция изисква отстраняването на 10 или повече лимфни възли.

Биопсията на стражевия лимфен възел (БСЛВ) се извършва при пациентки с Т1 и Т2, при липса на мултифокалност и клинично негативни лимфни възли и локализира стражевия лимфен възел и той бива отстранен оперативно. Детекцията се извършва с радиоколоид маркиран с Технеций и багрило (метилен блу), използвани заедно или поотделно, които се инжектират около мястото на биопсия или  субареоларно. При наличие на метастаза се преминава към радикална дисекция.

Реконструктивното лечение след мастектомия трябва да бъде интегрална част при жените болни от рак на гърдата. Реконструкция на гърдата може да бъде извършена по време  на операцията или в последствие. Едновременна реконструкция може да бъде предложена  на жени, чието заболяване е в стадий 0, І-ви или ІІА. Най-често реконструкцията се прави с трансфер на собствена тъкан или с инсерция на имплант. Имплантантът се поставя под пекторалната мускулатура и съдържат силиконов гел или физиологичен серум. Разширяването на тъканите чрез експландери позволява извършването на реконструкция без използването на далечни ламба. След 3 до 6 месеца се заменят от постоянен имплант. При едноетапно извършена реконструкция следоперативната лъчетерапия може да доведе до козметични проблеми вследствие на  фиброзиране на капсулата или дори увреждането й.

Възможните подходи като първично лечение  са органосъхраняваща операция в комбинация с лъчетерапия, мастектомия с реконструкция на гърдата или само мастектомия съпроводени с  аксиларна дисекция с отстраняване на всички лимфни възли.

Изборът на метод трябва да бъде индивидуален и зависи от характеристиките на тумора, козметичния резултат и предпочитанията на болната. Всички хистологични типове могат да бъдат третирани с органосъхраняващ оперативен метод в комбинация с лъчетерапия като честотата на локален рецидив е ниска при неангажирани резекционни линии. Подборът на хирургична техника – квадрантектомия, семпла мастектомия, секторална резекция зависи от съвкупност от фактори. При характеристики на тумора като по-голям размер (над Т2), позитивни аксиларни възли, тумор с интрадуктална компонента, палпируем тумор и хистологични данни за лобуларен карцином,  рискът за рецидив е по-висок и е препоръчително да се извърши мастектомия. Рискът от рецидив при органосъхраняваща операция дори при хистологично негативни лимфни възли е около 20% , за това  тя винаги трябва да бъде съчетавана с лъчетерапия.

Има няколко абсолютни и релативни контраиндикации за консервативно хирургическо лечение на рака на гърдата.
Абсолютните са:

  1. Два или повече тумора, или калцификати на млечната жлеза на мамографията, независимо от техния характер.
  2. Предишно лъчелечение на млечната жлеза.
  3. Първо или второ тримесечие на бременност
  4. Тумор по-голям от 3 см.
  5. Явни метастатични лимфни възли.
  6. Мнението на болната.
  7. Централна локализация с инвазия на мамилата (при някои от тези болни може да бъде приложено консервативно хирургическо лечение, но ареолата и мамилата не могат да бъдат запазени.)

Относителните са:

  1. Възраст под 35 години и генетична обремененост на рака на млечната жлеза.
  2. Голяма „in situ” съставка на тумора
  3. Много малка млечна жлеза.
  4. Много голяма млечна жлеза.
  5. Колагенозно заболяване.

Възможности за лечение на болните в І и ІІ стадий:

  1. Органно -съхраняващо лечение
    • Лумпектомия, хирургическо стадиране на аксилата и лъчелечение
    • Квадрантектомия с аксиларна дисекция и лъчелечение
  2. Модифицирана радикална мастектомия по Paety с или без реконструкция на млечната жлеза.
  3. Сентинелна биопсия на лимфните възли са при спазване на индикациите
  4. Лъчелечение , химиотирапия и хормонотерапия по преценка след мастектомия при тумори с позитивни лимфни възли или неблагоприятни прогностичин фактори.  

ЛЕЧЕНИЕ НА БОЛНИ  В   ІІІ  СТАДИЙ

При болните със заболяване в ІІІ стадий сравнително често се наблюдава локален рецидив след мастектомия. При тези болни е сравнително голяма и вероятността за възникване на даленчи метастази. Поради тази причина се провежда лъчетерапия, химиотерапия и хормонотерапия. В много клинични проучвания е показано, че провеждането на 3-4 курса с антрациклини в неадювантен план  помагат да бъдат намалени размерите на тумора и прави възможно оперативното отстраняване на гърдата при повече от 80% от болните. Възможно е пълно клинично повлиаване от 10-20 % от болните. Броя на метастатичните лимфни възли намерени след провеждане на предоперативна химиотерапия е най-важният фактор предсказващ развитието на заболяването. Комбинираното системно лечение значително подобрява пет годишната преживяемост, която варира между 50-60%.

Лечение на операбилните болни със заболяване в ІІІ стадий.
Радикалната мастектомия и аксиларната дисекция е стандартното лечение при тези болни. Поради факта, че болните със заболяване в ІІІ А стадий имат по-голям риск от възникване на локални рецидиви и далечни метастази от изключително значение  е индивидуалната преценка за пред и следоперативна химиотерапия и лъчелечение.
Неодювантната химиотерапия се прилага при болни в ІІА и ІІВ стадий с цел намаляване размера на тумора и преценка за извършване на органосъхраняващи операции.  Прилага се при локално авансирал ІІІА, ІІІВ и ІІІС стадии с оглед създаване на възможност за оперативно лечение. При прогресия на първичния тумор в хода на неоадювантната химиотерапия се преминава към алтернативно локално лечение (лъчелечение или оперативно лечение). При клинична ремисия се провежда 6 до 8 курса химиотерапия. При стациониране на първичния тумор се провежда оперативно лечение след 4 курса химиотерапия. Постигането на пълна клинична и хистологична ремисия е важен прогностичен фактор при болния, като ефекта може да бъде визуализиран с радионуклеидна сцинтиграфия с туморотропен радиофармацефтик MIBI или Тетрафосмин.
Провеждането на 3-4 курса предоперативна химиотерапия по схема FAC /fluorouracil, adriamycin, cyclophosphamide/ или FEC /   fluorouracil, epirubicin, cyclophosphamide/, след което мастекомия и след това 6 следоперативни  курса FAC и FEC както и последващо лъчелечение са довели до 10 годишна преживяемост за ІІІ А стадий от 56%, а за ІІІ В стадий  от 26%. При болни с тумори с положителни хормонални рецептори се провежда следоперативно хормонално лечение.

Неодювантната системна терапия цели:

  1. Извършване на консервативни операции при ІІА и ІІВ стадий
  2. Достигане до оперативно лечение  при локално авансирал ІІІА, ІІІВ и ІІІС стадий
  3. Увеличаване на  свободния от заболяване интервал
  4. Увеличаване на общата преживяемост. 

Лечение на неоперабилните болни със заболяване в ІІІ стадий.

За болните в добро общо състояние стандартно е започването на системно лечение или хормонално лечение при  тумори с доказани положителни хормонални рецептори. Постигнатото намаляване на обема на заболяването след системното лечение провеждано до достигане на максиламен отговор поставя въпроса за провеждането и на локално лечение. Възможностите са две – провеждане на радикално лъчелечение или на хирургическо лечение. Болните, при които е постигнато частично повлиаване от системното лечение,  и при които радикалността на хирургичното лечение е под въпрос  /близка резекционна линия, инфилтрация на пекторалните мускули и засягане на лимфните възли в аксилата/ подлежат на лъчетерапия след радикалното хирургично лечение. Болните, при които е постигнато ограничено повлиаване след системно лечение, трябва да проведат непосрествено след него лъчелечение с цел заболяването им да бъде повлияно и да стане възможно хирургическо лечение. Болните които остават неоперабилни след провеждане на системното лечение и при които е невъзможно провеждане на системно лечение подлежат на лъчелечение / до 70 Gy за гърдата и 50   Gy за лимфните възли/. При пременопаузалните болни адювантното системно лечение е стандарт. Болните при които имат позитивни хормонални рецептори трябда да получат ендокринно лечение. Болните , при които туморите са с негативни хормонални рецептори трябва да провеждат системно лечение най-малко шест месеца. При болните с инфламаторен рак на гърдата стандартно е провеждането на адювантно системно лечение /антрациклини/ до постигане на максимален ефект.

Възможности за лечение на болните в ІІІ стадий:

  1. Лъчелечението и системното лечение включващо хормонотерапия, химиотерапия или двете се използват за контрол върху  локалното заболяване.
  2. Ако първичният тумор отговаря адекватно, то може да се приложи хирургично лечение обикновено модифицирана радикална мастектомия последвана от лъчелечение съобразно ревизирания статус на тумора.
  3. Лъчелеченито е съществен метод на лечение в този стадий.
  4. Кагото се прилага прецизно могат да се реализират лечебни дози, които осигуряват в 90% пет годишен локален контрол, въпреки че общата преживяемост се оценява на 50-60%.
  5. За да бъде успешно лъчелечението се изисква реализиране на високи дози.
  6. Локалното лечение се последва от системно лечение /хормонотерапия и химиотерапия/в зависимост от хормонално-рецепторния статус на тумора.
  7. Възможността за локален контрол е обратно пропорционална на размера на първичния тумор и други фактори на заболяването, като фиксирането му към гръдната стена, пакети аксиларни лимфни възли или ангажиране на надключичните лимфни възли, всички те не позволяват хирургическо лечение и са свързани с висок рикс за локални рецедиви.

ЛЕЧЕНИЕ НА  ІІІ В, ІІІ С, ІV СТАДИЙ

В тези случаи лечението е основно системно и оперативната намеса се свежда само до вземане на биопсичен материал за определяне статуса и вида на тумора или с хигиенна цел.

Възможности за лечение:

  1. За болни с авансирал или метастазирал рак на млечната жлеза (ІV стадий) хирургичното лечение е контраиндицирано.
  2. Целта на лечението е палиетивна за удължаване на преживяемостта при ремисия на заболяването или стабилизация, подтискане на симптомите и подобряване качеството на живот.
  3. Системното лечение е от първа линия включващо химиотерапия, хормонално лечение или и двете в зависимост от хормоналната чувствителност на тумора.
  4. При болни с хормоналнозависими тумори, хормоналното лечение е както при болни в ІІІ стадий.
  5. Хирургичното лечение се прилага в съчетание с лъчелечението, химиотерапията и хормонотерапията за подобряване на локалния контрол на бързо нарастващия тумор.
  6. Лъчелечението се прилага и на далечни метастази за облекчаване на болковия синдром.
  7. Лечение с Херцептин само или в комбинация с химиотерапия е възможно за болните с експресия на HER2.


ЛЕЧЕНИЕ НА КАРЦИНОМАТОЗЕН МАСТИТ

Лечението започва с химиотерапия с лекарствени режими, както при метастазирал рак. При пълна клинична ремисия се провежда оперативно лечение или лъчелечение последвано от хормонотерапия пир хормонално зависими тумори. При жени в пременопауза се прилага оперативна или медикаментозна овариелна супресия. При непълна ремисия се провежда лъчелечение последвано от още 4 до 6 курса химиотерапия по същата схема.

Какво представлява рака?

Органите и тъканите на нашето тяло се състоят от клетки. Въпреки, че тези клетки в различните части на тялото са разнообразни и действат различно, голямата част от тях се обновяват по един и същи начин — чрез делене.
Деленето на клетките се извършва по правило по организиран път, но ако по някаква причина контролът над този процес се наруши, започват да се развиват втвърдявания, които се наричат тумори. Туморите могат да бъдат доброкачествени и злокачествени.

Клетките на доброкачествените тумори не се разпространяват в други части на тялото, но могат да станат причина за натиск върху околни тъкани.

Злокачествените тумори са съставени от клетки, притежаващи способността да се разпространяват около местата, където са възникнали и без съответно лечение са способни да проникнат в съседни органи и да ги разрушат. Понякога тези клетки се откъсват от първичния тумор и се пренасят с кръвта или лимфата в други органи на тялото. Когато се заселят на новото място те могат да продължат деленето си и да създадат нов тумор, наричан вторичен.

Важно е да се разбере, че раковото заболяване не е болест възникнала в резултат от въздействието на един фактор и към която следва да се прилага един вид лечение. Известни са повече от 200 вида ракови заболявания, всяко от които има свои характерни особености и подходящи само за него начини на лечение.
Източник: Фондация “Борба с рака”

Туморният процес се характеризира основно с:

  • неконтролируемо разрастване на неопластичните клетки
  • инвазия или проникване в околните структури
  • метастазиране по кръвен и/или лимфен път в други органи.

Раковите заболявания са лечими, ако бъдат диагностицирани навреме!

За химиотерапията

Какво трябва да знаем за химиотерапията на злокачествените тумори

Злокачествените тумори са съставени от клетки, които непрекъснато безконтролно се делят, навлизат в кръвоносните и лимфните съдове и се разпространяват по цялото тяло. В нормалните тъкани също има много клетки, които се делят / костен мозък; лигавицата на устата, хранопровода, стомаха и червата; кожата /. За разлика от туморните клетки, обаче, делението на нормалите клетки е строго контролирано от различни фактори вътре и извън клетките.

Какво лечение е химиотерапията

Химиотеранията е лечение на злокачествените тумори с лекарства, които се наричат цитостатици. Тези лекарства спират процеса на клетъчно деление и така убиват делящите се клетки. Те действат както на туморните, така и на нормалните делящи се клетки. Поради това след прилагане на химиотерапия се намалява броят на кръвните клетки / левкоцити, тромбоцити, еритроцити /, които се произвеждат от костния мозък; болните имат гадене, повръщане и диария; наблюдава се окапване на косата. За разлика от туморните клетки увредените нормални клетки бързо се заменят с нови и описаните нежелани лекарствени реакции са с продължителност само няколко дни след прилагане на цитостатиците.

Химиотерапията е един от основните методи на лечение във всички стадии на злокачествените тумори – от най-ранния до последния метастатичен стадий.

Неоадювантна химиотерапия

В много случаи тя се прилага веднага след поставяне на диагнозата преди операцията на тумора /неоадювантна химиотерапия/. Това се налага при големи тумори, които засягат съседни органи или големи кръвоносни съдове и поради това не могат да бъдат изцяло хирургично отстранени. Неоадювантната химиотерапия намалява размерите на тумора, като при някои случаи той напълно изчезва и става възможно пълното му оперативно отстраняване. Само с това комплексно лечение болните имат шанс да бъдат излекувани. При много болни след неоадювантна химиотерапия не е необходимо да се махне целият орган / млечна жлеза, ларинкс, пикочен мехур, бял дроб /, а е достатъчно да се оперира само част от него. Това води до съхраняване на нормалните функции на засегнатите от злокачествения тумор органи / запазване на говора, на отделянето на урина нормално физиологично, на дихателния капацитет/ и до нормално качество на живот на болните.

Адювантна химиотерапия

След операция на злокачествен тумор много болни получават разсейки от него месеци или години по-късно. Това се дължи на разпространението на туморните клетки в цялото тяло още преди операцията. Поради това само операцията не може да излекува болните дори в ранен стадий на заболяването. За да се ликвидира напълно злокачественият тумор, след операцията се прилага химиотерапия /адювантна химиотерапия/. Чрез кръвта цитостатиците, достигайки до всички тъкани на тялото където има туморни клетки ги убиват. Благодарение на това комплексно лечение се излекуват много повече болни отколкото след прилагане само на оперативно лечение.

Химиотерапия при метастатичен процес

Когато рентгеновите и други изследвания покажат, че в органите има разсейки, тогава химиотерапията трябва да унищожи не единични туморни клетки, а милиарди клетки. Дозите на цитостатиците, обаче, не могат да се увеличават, защото ще причинят опасни за живота увреждания на нормалните тъкани. Поради това в повечето случаи метастатичният стадий на злокачествения тумор не може да бъде излекуван. Химиотерапията може само да намали размерите на разсейките и така да се намалят оплакванията на болните, причинени от тези разсейки /намаляване или изчезване на болката, на задуха, на температурата и др./. Освен това, химиотерапията продължително време не позволява на тумора да се развива и удължава живота на болните с месеци и години.

Приложение па нови цитостатици

Когато приложените цитостатици спрат да действат, се прилагат нови цитостатици, с които се постига ново удължаване на живота и така чрез последователно прилагане на различни лекарствени средства се дава шанс на болните да живеят без оплаквания години наред. Изключение правят злокачествените тумори на тестиса и на яйчниците, които са толкова чувствителни към действието на цитостатиците, че дори големи туморни маси в тялото изчезват напълно и при болните се постига излекуване.

Съчетаване на химиотерапия с лъчетерапия

Освен като самостоятелен метод на лечение химиотерапията се прилага и едновременно с лъчетерапия. Някои цитостатици имат свойството да увеличават чувствителността на туморните клетки към йонизиращите лъчения и така увеличават шанса на болните за пълно излекуване след прилагане на лъчетерапия. Най-често, при съчетаната химио- и лъчетерапия цитостатиците се прилагат в по-малки дози. При някои злокачествени тумори, обаче, химиотерапията се прилага в стандартните ефективни дози едновременно с лъчетерапията, с което се постига значително по-голям ефект отколкото при всеки метод, приложен самостоятелно /злокачествени тумори на глава и шия, на белия дроб/.

 

Фармацевтичната индустрия създава непрекъснато нови лекарства с все по-мощен противотуморен ефект. Благодарение на това, все повече се увеличава броят на излекуваните болни, а смъртността от злокачествени тумори непрекъснато намалява.

Доц. Д-р В. Цекова

Източник: Фондация “Борба с рака”