Tyxo.bg counter

Tag Archives: рак на колона

Рак на дебелото и правото черво

СТАНДАРТ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА КОЛОРЕКТАЛЕН КАРЦИНОМ

Източник: Българско хирургическо дружество

Колоректалният карцином е на трето място по смъртност за мъже и жени. Също така е на трето място по честота за мъже ( след простата и белия дроб) и жени ( след рака на гърдата и белия дроб). Карциномът на колона е 2.4 пъти по често заболяване от рака на ректума. Рака на ректума е дефиниран като рак развиващ се под перитонеалната дубликатура в зоната на 10-12 см от аналния канал. Тъй като карцинома на ректума има различна клинична картина и начин на лечение той се разглежда отделно от карцинома на колона.

Епидемиология

Пол : Заболяемостта от колоректален рак  е почти еднаква при мъже и жени. Туморите на колона се срещат малко повече при жени от колкото при мъже (1.2:1), докато ректалния карцином е по-чест при мъже спрямо жените (1.7:1).

Географско разпределение: Заболяемостта от колоректален карцином е по висока в индустриалните райони ( САЩ, Канада, Скандинавските страни, западна и северна Европа, Нова Зеландия, Австралия) и по ниска в Азия, Африка ( между черното население) и Южна Америка ( с изключение на Аржентина и Уругвай).

Локализация на заболяването: Карцинома на колона обхваща 70% от всички тумори на дебелото черво, като честотата му в проксималния колон е значително по-честа.

Преживяемост: Пет годишната преживяемост за пациенти в І, ІІ, ІІІ стадий се подобрява през последните години ( табл.1). Този факт се дължи на разширените хирургични интервенции, модерната анестезиологична техника, подобрените палиативни грижи. В допълнение трябва да се подчертае значението на подобрената патологоанатомична техника при изследване на резекционните препарати, по доброто стадиране, както и на приложението на адювантна химиотерапия при карцинома на колона и адювантна химио и лъчетерапия при ректалния карцином.

Време на диагноза 5 годишна преживяемост (%)
Ранен локализиран стадий 90
След разпостранение в съседни органи и лимфни възли 64
Далечно разпостранение 8

Source: Cancer Facts & Figures-2002 Atlanta, American Cancer Society, 2002

Етиологични и рискови фактори 

Все още е неизвестна причината за възникването на колоректалния карцином, но  в генезата за възникването се включват фактори от околната среда, хранителни, генетични, наследствени както и заболявания водещи до развитието на карцином.

Фактори на заобикалящата среда:  Азиатци, Африканци и Южно Американци емигрирали от области с нисък риск на заболяването приемат високия риск характерен за страната в която имигрират, което е доказателство за значението на околната среда. Тютюнопушенето както и алкохола са съществени фактори за увеличаването на риска от заболяването.

Хранене:  Храни богати на мазнини и холестерол увеличават риска от заболяването. Обратно зърнени храни и зеленчуци се считат за протектори за развитието на карцином. Протективна роля се приписва на калциевите соли и богатата на калции храна.

Възпалителни заболявания: Болни с възпалителни заболявания ( язвен колит , болестта на Crohn ) имат по висок риск за развитието на карцином. Риска при болни с язвен колит зависи от продължителността на активното заболяване, размера на поразеното черво, дисплазията на мукозата, продължителността на симптомите. Риска се увеличава от 3 % през първото десетилетие от заболяването до 20% през второто десетилетие.

Наследствени полипозни синдроми:

Наследствена аденоматозна полипоза ( FAP) - характеризира се със стотици до хиляди сесилни или пендикулирани полипи с хистологичната картина на аденоми обхващащи целия колон.

Синдрома на Gardner – манифестира се като FAP с екстраколонно развитие на остеоми на мандибулата, черепа, дългите кости, дезмоидни тумори, дентални аномалии, неоплазми на щитовидната жлеза, адреналните жлези, билиарните пътища и черния дроб, конгенитална хипертрофия на пигментния епител на ретината, фиброматоза на мезентериума.

Синдрома на Turcot: Характеризира се със злокачествени тумори на дебелото черво и мозъка. Различават се два типа: полипи развиващи се по начина на FAP в комбинация с малигнен глиобластом и втори вариант – карцином на колона с астроцитом.

Хамартомни полипи

Синдрома на Peutz – Jeghers- характеризира се с меланинова пигментация около носа, устните, лигавицата на бузите, дланите, краката и полипи най-често в тънките черва, но също така и в стомаха и дебелото черво. Същите предизвикват тежки хеморагии, чревна непроходимост. 50% от пациентите развиват карцином.

Ювенилни полипи- Различават се три форми: полипи локализирани в дебелото черво, полипи локализирани в стомаха и генерализирана форма. Полипите са хамартоми покрити с нормален жлезест епител.

Болест на Cowden ( синдром на мултиплени хамартоми)- характеризира се с мултипленни хамартомни тумори с ектодермален, мезодермален и ендодермален произход.

Аденоматозни полипи- колоректалните тумори се развиват по-често при болни с полипи. Съществува около 5% вероятност карцинома да е в  аденома. Риска корелира с хистологията и големината на полипа. Малигнения потенциал е по-голям при вилозните и тубуловилозните отколкото при тубуларните аденоми. Аденоматозни полипи по –малки от 1 см. имат малката  вероятност от 1% да бъдат малигнени, докато над 2 см вероятността достига до 40%.

Ракова анамнеза- пациенти с анамнеза за колоректален карцином имат голяма вероятност да развият втори колоректален карцином или друг тумор. Жени с карцином на гърдата, ендометриума или овариите са с повишен риск от развитието на колоректален карцином.

Химиопревенция

Блокира действието на канцерогените върху клетката преди развитието на рак. Най-добре проучените агенти профилактиращи развитието на колоректален карцином са бета каротини, антиоксиданти, витамин С, витамин Е, калций, нестероидните противовъзпалителни средства ( NSAIDs).

Клинична картина

Ранен стадий – в ранния стадий болните са  асимптоматични или се оплакват от слаби абдоминални болки или флатуленция,  която най-често се приписва на жлъчни колики или язвено заболяване. Незначителни промени в чревната перисталтика със или без ректално кървене. Най-често тези симптоми са пренебрегвани или се отдават на хемороиди или други доброкачествени заболявания.

Ляв колон: туморите разположени в левия колон предизвикват най-общо редуващи се запек и разстройство, коремна болка, и обструктивни синдроми като гадене и повръщане.

Десен колон : клиничната картина се характеризира със слаби, тъпи коремни болки , без коликообразен характер. Анемия в резултат на хроничната загуба на кръв, слабост, и наличие на туморна формация.

Ректум : нарушение в перисталтиката на дебелото черво, чувство за чуждо тяло в ректума, чести позиви за дефекация и патологични изхождания.

Тазова болка: появява се в късните стадии на заболяването и е показателна за локално авансирал процес с инфилтрация на тазовата инервация.

Скрининг и диагноза

Скрининг:  В България все още няма общоприети стандарти за скрининг програма за колоректален карцином. В Европейския Съюз за основен скринингов метод за сега е приет Fecal occult blood testing ( FOBT). Той не е скъп, но приложението е свързано с много фалшиво-позитивни и фалшиво негативни резултати. Почти всички полипи на колона  и > 50% от всички колоректални карциноми остават недиагностицирани, тъй като по време на изследването те не са кървяли. Напоследък вследствие на подобрените тест китове се установи намалена заболеваемост и смъртност след приложението на FOBTпри скринингово изследване на застрашените контингенти от населението. Прилагаме стандартите на  American Cancer Society за скриниране и ранно откриване на колоректални полипи и рак.

Тест Интервал (започва от 50 г.) Забележки
FOBT и флексибелна сигмоидоскопия FOBT – годишно и флексибелна сигмоидоскопия на 5 години. За предпочитане е комбинацията от FOBT и флексибелната сигмоидоскопия пред двата метода по отделно. Всички позитивни тестове трябва да бъда последвани от колоноскопия
Флексибелна сигмоидоскопия Всеки пет години Всички позитивни тестове трябва да бъда последвани от колоноскопия.
FOBT Годишно Всички позитивни тестове трябва да бъда последвани от колоноскопия.
Колоноскопия На всеки 10 години Дава възможност за визуализация, биопсия и премахване на по-значителни лезии.
Двойно контрастно изследване Всеки 5 години Всички позитивни тестове трябва да бъда последвани от колоноскопия

Дигиталното ректално изследване е лесно изпълнимо и позволява установяване на лезии до 7 см от аналния ръб.
Флексибелната сигмоидоскопията е метод за предпочитане пред ригидната ректоскопия. Почти 50% от колоректалните карциноми са до 60 см от аналното отвърстие и са в обхвата на сигмоидскопията.
Колоноскопия е метод осигуряващ ни информация за състоянието на лигавицата на целия колон с висока чувствителност за детекция на полипи и рак. Чрез нея може да си вземе материал за изследване, както и ексцизия на по-големи полипи. Той е метод продължаващ FOBT скринирането при положителна находка при високо-рискови пациенти. Ограничение на колоноскопията може да се счите невъзможността да се установят малки полипи покрити от чревната лигавица, така наречените слепи зони и невъзможността понякога да се достигне цекума. При тези случаи се препоръчва извършването на двойно-котрастно изследване с бариева каша.
Контрастно изследване с бариева каша може в голям процент да установи наличието на карцином, но фалшиво негативните резултати варират от 2-60% и са свързани не правилна интерпретация на лезията, лошо почистване, невъзможност за установяване на малки лезии.
Препоръки при средно и високо рискови контингенти от населението?

Диагноза: Началната диагноза при болни съмнителни за колоректален карцином трябва да включва:

  • Дигитално изследване и FOBT
  • Колоноскопия
  • Биопсия на лезията
  • Адекватно предоперативно стадиране на заболяването
  • Графия на бял дроб
  • СТ на коремни органи и таз
  • Пълна кръвна картина
  • Изследване на бъбречната функция
  • Изследване на урината
  • Изследване нивата на туморните маркери ( СЕА, СА-19-9)

Патология

Аденокарциноми  са   90-95% от туморите на дебелото черво. Състоят се от кубоидални или колонообразни клетки в различен стадий на диференциация и различно количество муцин. Муцинозният аденокарцином е вариант с огромно количество екстрацелуларен муцин в тумора и тенденция за разпостранение по перитонеума. Около 10% от колоректалните аденокарциноми са муцинозни. Наблюдават се повече при млади хора. Карциномите „ пръстен с камък „ са  рядко срещан вариант -около 1 % от колоректалните аденокарциноми. Тези тумори съдържат голямо количество интрацелуларни муцинозни елементи, причиняващи изместване на ядрото от цитоплазмата и имат тенденция да се развиват субмукозно което затруднява диагностиката им.

Други тумори: плоскоклетъчен карцином, дребноклетъчен карцином, карциноиден тумор, аденосквамозен и недиференциран карцином. Неепителни тумори като саркоми и лимфоми се срещат рядко.

Метастазиране: Колоректалният  карцином има тенденция към локална инвазия посредством периферията на тумора и склонност към лимфогенно, хематогенно, трансперитонеално и периневрално разпостранение. Лонгитудиналното разпостранение е слабо изразено като хистологичната находка е до 1-2 см от туморната формация, докато циркумферентното разпостранение е по-често и зависи от анатомичната локализация.

По време на диагнозата 25% от карциномите на колона са преминали чревната стена, докато при карциномите на ректума този процент е 50-70% с наличие на метастази в лимфните възли  в 50-60%.

Най-честата локализация за екстралимфогенно метастазиране е черния дроб, като най-често засегнат екстраабдоминален орган е белия дроб.

Стадиране и прогноза (стадии на коло-ректалния рак)

ТНМ класификацията за стадиране на туморите се базира на дълбочината на туморната инвазия в чревната стена, броя на обхванатите от метастази регионални лимфни възли и наличието или липсата на далечни метастази.

Всяка буква се характеризира със състояние, отговарящо на латинските букви “T” – първичен тумор, “N” – регионални лимфни възли , “M” – далечни метастази, които са показани в таблици 1, 2, 3 и 4.

Таблица 1. Стадии на рак на стомаха

Стадий 0 Tis N0 M0
Стадий І T1, T2 N0 M0
Стадий ІIА T3 N0 M0
Стадий ІIВ T4 N0 M0
Стадий ІІІА T1-2 N1 M0
Стадий ІІІB T3-4 N1 M0
Стадий ІІІC Всяко T N2 M0
Стадий ІV Всяко Т Всяко N M1

Таблица 2. Първичен тумор

Първичен тумор (T)

 

 

Tx Първичния тумор не може да се прецени
T0 Няма данни за първичен тумор
Tis Tis Ca. in situ – карцинома ин сито
T1 Тумор инфилтрирал субмукозата / submucosa
T2 Тумор инфилтрирал muscularis propria
T3 Тумор инфитрирал серозата (висцералния перитонеум) без данни за инфитрация на съседни структури
T4 Tуморът перфорира висцералния перитонеум или органи и структури

Таблица 3. Регионални лимфни възли

Регионални лимфни възли (N)

 

 

Nx Регионалните л.в. не могат да бъдат оценени***
N0 Няма метастази в регионалните л.в.
N1 Метастази в един до три периколични или периректални лимфни възли
N2 Метастази в четири или повече лимфни възли

Таблица 4. Далечни метастази

(M) Далечни метастази

 

 

Mx Наличието на далечни метастази не е оценено
M0 Няма наличие на далечни метастази
M1 Налични са далечни метастази

Патологичният  стадий е най-важния прогностичен фактор при колоректалните тумори след хирургичното лечение.  Прогнозата при ранните стадии  І и ІІ  е значително по-благоприятна отколкото при напредналите ІІІ и IV стадии.

Хистологичният  грейдинг се свързва с пет годишната преживяемост. При грейдинг 1,2,3 тя е съответно 56-100%, 33-80% и 11-58%.

Други прогностични фактори са възраст по време на диагнозата, нивото на СА-19-9, СЕА, пол, наличие и продължителност на симптомите, локализация на заболяването, хистологичен вариант, обструкция или перфорация, периневрална инвазия, венозна или лимфна инвазия, плоидност на тумора, фракция на S – фаза. Тези фактори са слабо свързани с преживяемостта на пациентите. Размера на първичния тумор също така не повлиява преживяемостта на пациентите, докато експресията на thymidylate synthase и алелната загуба на хромозома 18 се свързват с лоша прогноза на заболяването.

Дебело черво

Водещият метод на лечение при карцином на колона е хирургичния. Той включва резекция на дебелото черво с прилежащите лимфни колектори. Типът на резекцията зависи от анатомичната локализация на тумора. Дясна, лява и транзверзална хемиколектомия е въпрос на избор в зависимост от разположението на тумора ( в десния, левия или в colon transversum). Туморите на colon sigmoideum се третират с широка сигмоидна резекция. Големината на резецираното черво се определя от резекцията на мезентериума с  регионерните  лимфни възли.

Ректум

Дисталната резекционна линия при оперативни интервенции за рак на ректума трябва да бъде най-малко 2 см от тумора. Резекцията включва всички лимфни възли разположени в мезоректума. Тази процедура с название тотална мезоректална ексцизия ( ТМЕ)  се извършва изключително по остър начин и е свързана със значително понижение на честотата на следоперативните рецидиви.

Ретроректално ТМЕ се извършва по хода на пресакралната фасция. Отпред дисекцията върви по задната влагалищна стена при жени или по фасцията на Denonvillier при мъже. При двата случая тези структури могат да се резецират при авансирал тумор на предната ректална стена. При извършване на ТМЕ  честотата на рецидивите намаляват под 10% сравнени с 30% преди въвеждането на дисекцията. Комбинацията на хирургичното лечение н лъчетерапия намаляват още повече честотата на рецидивите. Съхраняването на тазовата инервация е задължително условия при спазване на онкологичните принципи.

Сфинктеросъхраняващи операции. Благодарение на въвеждането на автоматичните съшиватели и приложението на нови хирургични техники, като създаването на чревни паучове за подобряване на сфинктерната функция, стана възможно извършването на ниски предни резекции при разположение на тумора от 6 до 15 см.  от аналното отвърстие.

Абдоминоперинеална резекция. Тази операция е показана при разположение на тумора в дисталната трета на ректума, с големи размери, в непосредствена близост до аналната мускулатура или с инфилтрация в нея. Алтернатива на тази операция при тумори разположени в дисталната трета на ректума малки по размер, без да инфилтрират тазовата мускулатура и аналните сфинктери е резециране на целия ректум и вътрешния сфинктер и възстановяване на пасажа с колоанална анастомоза и запазване на тазовата инервация с оглед намаляване на нарушенията на пикочополовата система.

Локалната ексцизия  е индицирана при избрана група от пациенти с тумор Т1, с добре до умерено диференциран тумор, без хистологични данни за лимфноваскуларно включване на туморния процес, като при локалната ексцизия могат да се осигурят туморно негативни граници. При повечето болни трансаналната ексцизия осигурява продължителен локален контрол. Все пак някои проучвания върху продължителното проследяване на тези болни съобщават за повишена честота на локалните рецидиви даже при Т1 туморите. При Т2 и Т3 туморите в съображение влиза трансабдоминалната резекция с оглед премахването на лимфните  региони. Трансректалната предоперативна ехография е задължителен метод за определянето на индикациите за локалната ексцизия.

Неоадювантна терапия

При ректалните тумори разположени в средната и долна трета на ректума предоперативната лъчетерапия или комбинацията от предоперативна лъче и химиотерапия значително допринася за намаляване на размера на повечето първични тумори (down sizing), както и за подобряване на локалния контрол.

Лапароскопската резекция на колона за карцином все още е в период на оценка от онкологична гледна точка. Предимствата при този метод включват намален болничен престой, ниска честота на следоперативните илеуси, по- бързо връщане на работното място. Потенциални неудачи на този метод сравнен с отворената резекция са непълна ексцизия на регионалните лимфни басейни, по дълго оперативно време, по-висока цена, невъзможност за палпация на органите, и технически съображения свързани с оперативните умения.

1. Лечение на карцинома на колона по стадии
Стадий 0
(Carcinoma in situ)
- локална ексцизия или полипектомия- резекция с анастомоза при положение, че тумора е голям и не може локално да се ексцизира
Стадий І - резекция с анастомоза
Стадий ІІ - резекция с анастомоза
Стадий ІІІ - резекция с анастомоза
Стадий IV - резекция на тумора с анастомоза или байпас- резекция на съседни органи при разпостранение на тумора в тях

- химио или лъчелечние като палиативно лечение с оглед облекчаване на симтоматиката

Локален рецидив - повъзможност локална ексцизия- химиотерапия след резекция или само химиолечение
Метастази в черния дроб - химиотерапия след резекция- радиофреквентна аблация или криохирургия
2. Лечение на карцинома на ректума по стадии
Стадий 0
(Carcinoma in situ)
- локална ексцизия (трансанална) или полипектомия- локална ексцизия на тумора с част от стената
Стадий І - резекция на тумора с или без анастомоза- резекция на тумора с или без лъчетерапия или химиотерапия

- интракавитарна или перкутанна лъчетерапия

Стадий ІI - резекция с или без анастомоза- парциална или тотална екзентерация в зависимост от разпостранението на тумора с последваща лъче и химиотерапия

- лъчетерапия с или без химиотерпия с последваща хирургия и химиотерапия

Стадий ІІІ - резекция с или без анастомоза с последваща химио и лъчетерапия- парциална или тотална екзентерация в зависимост от разпостранението на тумора с последваща лъче и химиотерапия

- лъчетерапия с или без химиотерпия с последваща хирургия и химиотерапия

- химио и лъчетерапия като палиация с оглед облекчаване на раковата симптоматика

Стадий IV - резекция с или без анастомоза с оглед облекчаване раковата симптоматика- резециране на съседни органи при разпостранение на тумора в тях

- химио и лъчетерапия като палиативна мярка

- химиотерапия след хирургично лечение

Лечебни възможности при рецидивен рак на ректума - резекция на тумора като палиативна мярка- резекция на тумора със съседни органи и структури

- въче- и химиотерапия като палиация с оглед намаляване големината на тумора и ефектите от притискането на съседни органи и структури

Профилактика при рак на дебелото и правото черво

За да не стигнете до него:
Спазвайте правилен режим на живот и най-вече на рационално хранене.

Ако вече сте засегнат НЕ ГУБЕТЕ НАДЕЖДА!

Какво трябва да знаем за рака на дебелото и правото черво?

Ракът на дебелото и правото черво (коло-ректалният рак) заема второ място по честота на разпространение – при мъжете той е след рака на белия дроб, а при жените – след рака на млечната жлеза. Най-често засегнатите са на възраст между 50 и 70 години, като мъжете боледуват малко по-често от жените. Наблюдава се трайна тенденция към ежегодно увеличаване на заболеваемостта у нас – от 18.6 на 100 000 жители през 1984 година на 26.7 през 1993 година.

Причини за заболяване от рак на дебелото и правото черво и рискови фактори.

Причините за поява на това заболяване са комплексни – наследствени, както и дължащи се на влиянието на външни или на вътрешни фактори.

Така например консумирането на големи количества продукти от животински произход, недостатъчният прием на калций, неколкократната употреба на една и съща мазнина при готвене или пържене могат да доведат до промени на жлъчните киселини, които имат определен канцерогенен ефект.

Упоритият и продължителен запек води до развитие в червата на анаеробни бактерии, които отделят вещества със също канцерогенен ефект.

Симптоми и протичане на заболяването

Началото на заболяването не е съпроводено с определени оплаквания. При рак на дебелото черво по-късно се появява болка, смущения в дейността на червата и в тяхната проходимост, анемия, нарушение в общото състояние на организма. Болката може да бъде коликообразна, понякога с неточна локализация или да бъде постоянна в точно определено място.

Най-често смущенията в дейността на червата се изразяват в загуба на апетит, чувство на тежест и раздуване на корема, гадене, оригване, понякога повръщане. Анемията е характерна за злокачествен процес в дясната част на дебелото черво, а чревната непроходимост – за процес в лявата му част. Загубата на тегло, лесната уморяемост, немотивираното безпокойство, поддържането на субфебрилна температура са признаци, които трябва да Ви насочат към консултация с лекар специалист.

Освен изброените по-горе, при рак на правото черво са характерни и някои други признаци. Един от тях е кървенето, което се появява в началото на дефекацията като кръвта е с тъмен цвят, за разлика от кървенето при хемороиди, при което кръвта е с алено-червен цвят и кървенето е в края на дефекацията. При високо разположени тумори кръвта може да бъде смесена с фекалиите. Обикновено последните имат зловонна миризма, дължаща се на застой на кръвта в ректума, както и на възпалителния процес във и около тумора. Чест симптом е и наличието на слуз в изпражненията. Функционалните смущения се изразяват в упорит за пек, редуващ се с диария. Болката е характерна при напреднали тумори, които обхващат и тъканите около червото или неговите сфинктери.

При поява на всеки един от тези признаци е наложително да се потърси компетентна лекарска помощ. Съвременните диагностични възможности, с които разполагат специализираните онкологични и гастроентерологични кабинети са в състояние да осигурят точна диагноза дори и в най-ранните стадии на заболяването, което е гаранция за неговото успешно лечение.

Методи за изследване

За да се уточни диагнозата са необходими редица изследвания:

  • Ректално туширане. С него могат да се открият тумори до 8 – 10 см от аналното отверстие.
  • Ректороманоскопия. С помощта на това изследване се откриват тумори до 35 см от аналното отверстие.
  • Фиброколоноскопия. С нея може да се огледа цялото дебело и право черво и при наличие на тумор да се вземе материал за изследване.
  • Иригография. Това е контрастен рентгенов метод за търсене на патологични процеси в дебелото и правото черво.

С цел да се определи по-точно стадия на развитие на тумора, ако се установи наличието на такъв, се прилагат допълнително:

  • Ендоректална и перкутанна ехография – за определяне степента на туморното проникване в червото и дали има лимфни и чернодробни метастази.
  • Компютъртомографско изследване.

С него се цели същото, както при ехографията, но резултатите винаги са по-точни.

Всеки един от горепосочените методи на изследване се назначава от консултиращия специалист с оглед на конкретния пациент, фазата на развитие на заболяването, както и ред други фактори.

Методи за лечение

Засега основният и решаващ начин на лечение е хирургичният. При тумори на дебелото черво операцията по правило осигурява възстановяване на чревната проходимост, докато при отстраняване на тумори в областта на правото черво, особено в напреднали стадии, се налага извеждане на черво на коремната стена (колостома). Добри резултати при лечението на колоректалния карцином се постигат и с прилагането на химио- и лъчетерапия.

Профилактика

Премахването на въздействието върху организма на така наречените външни фактори, водещи до развитието на всяко злокачествено заболяване и в частност на рака на дебелото и правото черво, е задача на първичната профилактика.

Тя включва отстраняване от храната на известни канцерогенни фактори, издирването на неизвестни такива в околната среда и в храните, ограничаване консумацията на храни, приготвени в микровълнови печки, многократното ползване на мазнини във фритюрници, продължителното престояване на храни във фризери. Приемането на пресни храни, плодове и зеленчуци, както и на достатъчни по количество и вид витамини нормализират чревното съдържимо и предпазват от развитието на злокачествен процес.

Вторичната профилактика включва изследване и лечение на всички заболявания, които могат да доведат до развитието на злокачествен процес – полипи на червата и ректума (особено ако са фамилно наследени), улцерохеморагичен колит, кондиломи (брадавицовидни разраствания) във и около ануса.

В заключение, най-важното, което трябва да знаем е, че предотвратяването на развитието на злокачествено заболяване на дебелото и правото черво, своевременното му откриване, а оттук и ефективното му лечение, е проблем на всеки от нас и неговото решаване изисква усилията на цялото общество.

Д-р Красимир Георгиев Ралчев

Проф. д-р Валентин Димитров Димитров
Източник: Фондация “Борба с рака”